I need you! ~Yoonmin~

Едно голямо семейство

~Г.Т. Неутрал~
Групата от седем уникално облечени, гримирани и познати за момичешките сърца момчета тичаха най-спокойно, доколкото спокойно можете да наречете пресичане на червено, викайки и псувайки всяка една възможна кола, която бе готова да сложи край на животите им. Да...Min Yoongi и Kim Namjoon се оказаха с доста богати на "добри думички" речници. Но не това бе важното, по-важно за тях в момента бе да стигнат до работното си място....по възможност живи и здрави.
- Хайде по-бързо! Задник такъв! - извика Jin на своята сродна душа.
- Яяяя! Ти да мълчиш там, защото иначе ще видиш този задник, когато прасетата полетят! - извика Namjoon в отговор на момчето си.
- Абе вие не можете ли да обсъждате тези неща насаме!? - обади се maknae-to.
- НЕ! - отговориха едновременно двойката.
- Ей! Яяяя не на моето Kookie! - включи се и Tae.
- Оф вие някога ще млъкнете ли!? Не ме карайте да използвам думичките от речника си и към вас! - каза и Yoongi, който очевидно щеше да се нуждае от успокоителни след това...
- Добре...шефе. - казаха всички, а това малко или много накара Yoongi да се усмихне като пълен идиот представяйки си какво би било, ако той някога им стане шеф, но всички сякаш прочели мислите му извикаха единодушно.
- Аз ще напусна, ако ти станеш шеф!
- ...
- А пък аз ще ти стана секретар ͡° ͜ʖ ͡° - каза мочито с мазна усмивка на лице. Yoongi очевидно изчервен повече от доматите в градината на някоя старица продължи да тича напред.
-  Runnnn~ runnn~ -  почна да си припява Тае, но беше чут от всички, които почнаха да пеят с него.
От ъгъла обаче някакви Армита точно се прибираха от училище чувайки приятната мелодия на една от любимите им песни, а именно "Run". Момичетата последваха мелодията и стигнаха до някаква улица в близост до BigHit. Момичетата се загледаха в идолите си, които бягаха и пееха. Като истински Армита момичетата трябваше да споделят какво се случва. Веднага след като споделиха случващото се на мястото дойдоха тълпи от Армита...
- OPPAAAAAA! - крещяха момичетата след момчетата, които осъзнавайки в каква ситуация се намират забързаха и след 10 минути бяха в сградата, в която работят.
- Какво по....? - попита мениджъра им поглеждайки към момичетата готови да разбият скъпите стъклени врати на компанията.
- Нищо °-° - каза Тае.
Всички се качиха в стаята на "гибелта или победата" (така я наричаха момчетата, защото от там има два възможни варианта да излезеш....уволнен или кпоп идол)
- Е защо сте тук момчета? - попита мениджърът им.
- Защото не искам да излизам с Ю Рин (актрисата от драмата)! - заяви Jimin.
- Съжалявам Чими обаче така се прави бизнес. Вече не си малък и мисля, че знаеш- човекът беше прекъснат от Чим, който се ядоса на изказването на мениджъра им.
- ДА! Именно защото не съм малък знам кое е по-важно за мен! А Вие не можете да ми кажете какво трябва да правя с живота си! Аз няма да се обвързвам с некви си там, за да може Вие да си имате пари, които така или иначе имате!
- Щом мислиш така Park Jimin... нямам друг избор освен да те уволня. Ще те помоля да напуснеш стаята и като цяло сградата...Веднага! - каза мениджъра им, които също чувстваше болка от това, което прави. Той не искаше да наранява момчето, просто искаше да направи групата по-известна. Момчетата пък се свиха наранени...не само Чим чувстваше болка....всички я чувстваха, но само Yoongi изпитваше различно чувство..., а именно гняв. Чим се разплака и понечи да си тръгне, но приятелят му беше на друго мнение. Yoongi хвана Чим за китката и го прегърна силно.
- Ако Jimin излезе през тази врата УВОЛНЕН аз ще го последвам! - заяви Yoongi пред шефа им.
- Ох стига Yoongi...Колко много ти отне да стигнеш до тук...Колко много искаше хората да чуят музиката ти...
- ЗА МЕН НАЙ- ВАЖНОТО Е ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОБИЧАМ ДА МОЖЕ ДА Я ЧУЕ,...а именно Jimin! - каза Yoongi.
- И какво? Ако Армитата разберат, че си гей ще зарежат и теб, и музиката ти!
- АКО СА ИСТИНСКИ ФЕНОВЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЛУШАТ МУЗИКАТА МИ, ЗАЩОТО Я ХАРЕСВАТ, НЕ ЗАРАДИ ЛИЧНИЯ МИ ЖИВОТ!
-....
- Аз не искам хората да  ме харесват, заради външният ми вид, искам да харесват музиката ми! - каза Yoongi.
- Вижте момчета- човекът пак беше прекъснат от момчетата.
- Ако те напуснат....и аз напускам! - каза Тае.
- И аз също! Няма да оставя хьонговете си! Те са нещото, което обичам най-много в кариерата си! - каза Kookie като прегърна приятеля си.
- Аз също! - каза Хоуп.
- И аз! Няма да оставя децата си! - каза Jin.
- Ако те си тръгнат...аз като лидер на тази група ще ги последвам! Ние сме повече от група...ние сме семейство! И ако се обърнеш срещу един от нас, се обръщаш към всички членове на това семейство! - каза Namjoon като застана до  Yoongi, който стоеше пред бюрото на мениджъра им. Jin отиде до Namjoon и го прегърна като веднага след това си действие Joon го целуна по челото.
- Аз...съжалявам...- каза мениджъра им, който стана и отиде до всички. - Съжалявам, че се обърнах срещу собственото ми семейство. - каза той като две самотни сълзи се спуснаха по лицето му. Истината е, че той винаги е уважавал решенията на момчетата...те всички бяха като семейство. В началото даже самият той се чувстваше ужасно, защото знаеше че момчетата нямат право да се срещат с никой, заради кариерата си. Той си бе помислил, че Jimin си е харесал Ю Рин и се бе опитал да помогне..., но сега когато осъзна колко болка бе готов да причини на момчетата се проклинаше в мислите си.
- Момчета...сега като ви гледам се радвам за вас...Виждам, че сте си намерили сродните души! - засмя се съвсем леко от истинско щастие през хлипанията си човечецът.
- Радвам се за вас! И съжалявам Чим...мислех си, че си си харесал Ю Рин...просто исках да помогна...- човекът пак се разплака, а момчетата го прегърнаха. Докато Чим не проговори...
- Няма за какво да се извинявате! Надявам се разбрахте кого всъщност обичам?
- Да! Да, да, да...разбрах! И много се радвам за вас! И също...Yoongi?
- Хм?
- Твоите думи...те ме накараха да осъзная колко много съм грешал и как без да искам ви карах да страдате...Благодаря ти! Благодаря ти, че пазиш момчетата! И на вас благодаря момчета..., че независимо от държанието ми и това, че можеше да бъдете уволнени вие не се отказахте един от друг! Радвам се, че създадох тази група! И още повече се радвам, че вие сте членовете на нея!
- Awwwwwmm
- Тае! - казаха всички в един глас.
- Какво? Това е толкова трогателен момент, че-
- Да...и ти го разваляш -_- - каза Yoongi.
- Ох ама ти наистина си извънземно! Но пък си МОЕТО извънземно! - каза Kookie, а Тае само го хвана и слепи устните им.
- Е момчета...вървете...
- Какво? - питаха всички едновременно.
- Да не би да ни уволянвате? - пита Чим.
- Не бе глупачета! - засмя се. - Имате два свободни дена почивка! Много ви се насъбра днес!
- А какво ще стане с Ю Рин? - попита Чим.
- Аз ще се оправя! Вие не го мислете! И внимавайте като се прибирате! Пред входа е пълно с Армита ;)
- Оке ще внимаваме! Благодарим! Чао! - казаха момчетата като се изнизаха бързо от стаята и побягнаха към изхода.
- Оле принцесо Jin майчице! - каза Joon.
- Какво по...? - всички го изгледаха странно и объркано.
- СЕРИОЗНО ЛИ!? не обръщайте внимание на молитвите ми към моят Бог! - каза Joon като всички пак го изгледаха странно освен Jin, които си беше лепнал самодоволна усмивка. - Ами на  може би 100-те Армита или повече отвън!!! - каза отново Joon.
- Ами да пуснем само един от нас да проправи път на останалите? - каза Kookie като всички се обърнаха към човекът до тях.
- Мамка му...

~10 минути по-късно~

Момчетата вече си проправяха път към дома, но Армитата бяха на друго мнение.
- Ей! Не пипай там бе! - извика Хоуп като момчетата се обърнаха и видяха как Хоуп се опитваше да се измъкне от Армито, което беше окупирало краката му.
Всички изпаднаха в бурен смях, а Хоуп беше на път да се разплаче.
- Стига дееее! Ей там е Чим - посочи с ръце фигурата на мочито, който стоеше пред тях, Хоуп. - Отиди прегърни неговите крака! И без това са по-големи - каза Хоуп като си лепна мазна усмивка на лицето, а Yoongi застана пред Чим.
- Н-но...ти си ми биаса...oppa! - каза момичето.
- Да не би да чух....oppa???? - каза Kook. Момчетата знаеха какво ще последва, за това хванаха Kookie и го понесоха към домът им.
- Чаоооо~ Беше ми приятно! - каза Тае съвсем игнорирайки ситуацията, в която се намираха.
- ЧАО OPPA!~ извикаха Армитата, а Kook вече побесняваше. Как може някой да вика на НЕГОВОТО момче oppa.
- ТОЙ НЕ Е ВАШИЯТ OPPА! - викаше Kook от рамото на Тае.

~1 час по-късно~

Вече всички стояха на дивана прегърнали любимият си. Само Хоуп чакаше неговата сродна душа да дойде.
- Днес беше просто....- каза Joon.
- Мхм - всички се съгласиха с него.
- Кой е съгласен да гледаме horror??? Или...някоя кдрама ͡° ͜ʖ ͡° - каза Тае като си лепна мазна усмивка на лицето.
- ААА НЕ! Предният път цяла вечер гледахме Hwarang! Запомних ви сценария! - каза Yoongi.
- Да..., но преди не бяхме сами...- каза Чим.
- Да...Шуга ми липсва :') - каза Yoongi.
- И на нас...- казаха всички в един глас.
- Хей! Хайде да...- почна мочито, но не успя да довърши изречението си.
- Аз ще ѝ звънна! - каза Yoongi като се усмихна....

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ето 1556 думи.
Съжалявам, че не ъпдейтвах...просто нямах муза, а и покрай входните....утре ме очакват още 2 :')
adi_jh Дано Jin да ни е на помощ! :']
Ще се постарая да ъпдейтвам по-често и благодаря на всичкииии, които все още четат историята ми :') Обичам ви...как все още продължавате да четете тази боза? :') ❤
А и...ообещах на adi_jh и president_1266 че ще ги оставя малко да си поживеят...щастливо...без болници, драми и прочие :']
Оке....стига толкова съм плямпала/писала. Надявам се новата глава да ви е харесала! ^-^ ❤❤❤