Fool For You ✕Yoonseok✕

Three

Юнги  

Техьонг беше луд фен на тема мистерии. Обожаваше романите на Агата Кристи и всякакви художествени измислици с такава тематика. Ето защо, въобще не се учудих, когато ми каза:

– Има нещо гнило в цялата тази ситуация. Може ли да е била някоя от бившите ти? Да си забравил номера й записан или нещо такова?

– Никого не съм наричал «babe» – отхвърлих идеята, докато дъвчех сламката със зъбите си и след това отпих шумно от ягодовия шейк. Захарта ме зареждаше с енергия за разгадаване на мистерии.

За жалост, освен с енергия, ме зареждаше и с кариеси, което си е голяма работа за хората, които не обичат зъболекарите. Като мен. Въобще някой обича ли ги?

– А как си им казвал на галено? Bitch? – предположи Чонгкук, който хапеше доволно от сандвича, който бях принуден да платя. По-добре това, отколкото да кажа думата с "И".

– Първо, както със сигурност си наясно, не си падам по вагини. И второ не приписвай личните си предпочитания върху мен, ако обичаш.

– Далеч си от истината – изсумтя Чонгкук с пълна уста и няколко трохи хвъркнаха чак към Джимин, който нададе отвратен звук – Предпочитам daddy.

Изведнъж всички на масата прекъснахме дейностите си и го зяпнахме слисани, докато умовете ни смилаха информацията..

– Какво? – попита невинно най-младият сред нас – Секси е.

– Знаеш ли какво, не искам да знам – заявих аз и грабнах телефона си, изправяйки се – Изчезвам. Имам работа в университета.

Бях стигнал почти до изхода, когато Джимин ме настигна и ме хвана за рамото, точно преди да отворя вратата.

– Чакай малко, хьонг – каза той леко задъхано.

Аз се спрях и го погледнах учудено. Зад него вървеше едно младо момиче, което не ми беше познато и ние се изместихме встрани, така, че да не пречим на движението.

– Мисля, че снощи те видях да си говориш с едно момче – каза Джимин като избягваше да ме гледа в очите – Направи ми впечатление, защото ми се стори че се смееш, а това се случва рядко.

– Сигурен ли си? – намръщих се аз, опитвайки се да си спомня някоя подробност от тогава.

Определено в този момент не можех да си събера мислите, защото почти закъснявах и трябваше да побързам, но едно беше сигурно - не е в мой стил да се свалям с непознати.

Джимин кимна, гледайки ме в очите, с което сякаш искаше да ме увери в правотата на думите си. Потупах го по главата и лицето му мигновено грейна в широка усмивка.

Мамка му на имиджа мил - беше очарователна гледка. Ако не ми беше като по-малък брат, отдавна да съм му скочил в панталоните.

– Благодаря, Джимини. И моля те, не казвай на другите.

Той кимна и се върна при останалите, а аз по най-бързия начин продължих по пътя към университета.