Fool For You ✕Yoonseok✕

Nine

Юнги  

– Какво правиш тук?

Въпросът прозвуча много драматично. Като онези сцени от филмите в които приближават няколко пъти лицата на главните герои, за да хванат по ясно емоциите им.

– Снимам невинни девици, докато танцуват с къси гащета – отговорих хапливо, забил поглед в дисплея на фотоапарата си. Не бях доволен от последните снимки, които бях направил. Светлината не беше правилна. Нищо не беше правилно. Защо изобщо бях приел шибаната поръчка? Винаги можех да си намеря работа в Макдоналдс.

– Нима вече си падаш по девици?

– Времената са тежки. Падам си по каквото има – изстрелях мигновено, без да се замислям как звучат думите ми.

– С други думи бисексуален курвар.

Това най накрая ми привлече вниманието. Надигнах глава и срещнах най презрителния поглед, който някога бе насочван към мен. Беше същото момче от онзи ден. Отговорът замръзна на върха на езика ми.

– Какво? – момчето кръстоса ръце и мускулите на бицепсите му изпъкнаха. Косата му висеше мокра на клечки, а около врата му имаше бяла хавлия. Беше облечен в спортен екип и изглеждаше невероятно привлекателно. – Няма ли да оправдаеш лъжливия си задник?

Преглътнах внезапно събралата в устата ми слюнка и се опитах да си придам обикновената, тип " не се закачай с мен, ако не искаш да получиш юмрук в лицето" физиономия.

Не ми се получи особено.

– Познаваме се от някъде? – попитах. Знаех, че не съм цвете за мирисане, но тази открита неприязън от толкова сексапилно същество ме хвана неподготвен.

И подейства ми възбуждащо.

Картини в които правех секс с него изникнаха толкова ясно в съзнанието ми, че за момент се уплаших от себе си.

– Не – каза твърдо другото момче с плътно стиснати устни.

Усетих, че ме лъже.

Вратата на една от тренировъчните зали се отвори и от там се показа младолико момиче със залепнал по челото бретон.

– Оппа, може ли да дойдеш за малко?

Хоби, а?

Защо името ми се стори толкова познато?

Сякаш го бях чувал някъде на скоро.

– Секунда – усмихна ѝ се Хоби и лицето му се промени мигновено. – Ей сегичка.

Момичето кимна и се прибра вътре, оставяйки ни отново насаме.

Когато Хоби се обърна обратно към мен, от усмивката нямаше и следа.

Почувствах се жегнат.

– Ако продължаваш да се навърташ наоколо ще се обадя на охраната – заплаши ме той.

– Направи го – предизвиках го, чувствайки внезапен прилив на гняв. Можех да му покажа разрешението за снимките, но не го сторих. Все пак не вършех нищо нередно.

Хоби ме измери с поглед.

– Не си мисли, че няма да го направя.

– Ами 'айде де. Какво чакаш? Да ти пораснат топки?

Хоби направи крачка напред, дланите му стиснали в юмруци от двете му страни.

– Хьонг, проблем ли има?

От залата този път излезе набито ниско момче. Местеше погледа си между мен и Хоби, и сякаш се опитваше да разчете ситуацията.

Дойде ми на нагорнище.

Обърнах се и си тръгнах.

Това не беше бягство.

Не беше.