Fool For You ✕Yoonseok✕

Twenty Nine

Преди да преминем към главата, искам да предупредя, че в нея има лекааа смут сцена xD Сериозно, нищо детайлно, но все пак. 

– Не мога да повярвам, че ме накарахте да свърша всичко.

– Изми едни прозорци. За какво всичко говориш? – превъртя очи Сокджин.

Техьонг се сгуши в него, прегръщайки го през корема. Дългите пръсти на Сокджин автоматично се заровиха в косата му, играейки си с меките, кестеняви кичури. Прозорецът в спалнята беше полуотворен и отвън се чуваше всестранна какафония от звуци, достатъчно далечна, за да се превърне в успокояваща, градска мелодия.

– Мога ли да остана да спя тук? – попита Техьонг тихо, дълбокия му глас, вибрирайки върху гърдите на Сокджин. – Не ми се прибира вкъщи.

Сокджин присви вежди.

– Още ли си скаран с Джей?

Джей бе съквартирантът на Техьонг. Деляха си двустаен апартамент вече повече от две години, но през последните месеци отношенията им бяха започнали да се охлаждат незнайно защо.

Техьонг изхъмка в потвърждение. Едната му ръка се плъзна под блузата на Сокджин и веднага започна да гали нежната кожа на корема му. По възрастното момче потръпна и Техьонг скри усмивката си в ризата му.

– Моят дом е и твой – каза му меко Сокджин.

– Юнги хьонг едва ли ще е на същото мнение.

– Затова няма да го питаме.

Техьонг разпери пръсти и кутрето му докосна съвсем леко лявото зърно на Сокджин, който прехапа устни, за да задържи стонът, който искаше да се откъсне от върха на езика му.

Беше минала цяла седмица от последния път в който го бяха правили и тялото му определено не се нуждаеше от много симулация.

– Хьонг – прошепна Техьонг и се прехвърли отгоре Сокджин, подпирайки ръцете си на възглавницата. – Целуни ме.

Сокджин не се поколеба..

Надигна глава и долепи устните си до неговите, затваряйки очи.

Невинна целувка бързо се превърна в нещо повече, когато Техьонг изръмжа и захапа леко долната устна на Сокджин, който изстена, разтваряйки устата си. Техьонг не чака втора покана. Езикът му се плъзна вътре така както беше правил хиляди пъти преди това.

Сокджин пъхна ръцете си под тениската на Техьонг и заби нокти в гърба му, надигайки бедрата си нагоре. Горещината в слабините му бе започнала да става нетърпима.

От някъде се чу звъненето на телефон. На замъгления от възбуда мозък на Сокджин му трябваха няколко секунди, за да разпознае мелодията, която си бе избрал за рингтон.

– Те – прекъсна целувката той и Техьонг веднага нападна врата му. Редуваше зъби и език, използвайки всеки трик който знаеше. – Те, с-спри. Н-Някой ме търси...

– Не е честно – намуси се Техьонг и се превъртя по гръб, дишайки тежко.

А беше толкова близо.

– Само да проверя кой е и ще продължим – обеща му Сокджин задъхано. Присегна се за телефона, който беше оставил на нощното шкафче.

Дори не погледна номерът. Който да е, щеше да го разкара бързо.

– Ало?

– Хьонг! – гласът на Чонгкук звучеше панирано и това отрезви леко Сокджин. – Хьонг, трябва да дойдеш!

– Успокой се, Куки – Сокджин се изправи, избутвайки ръцете на Техьонг, който се опита да го задържи на леглото. – Къде да дойда? Добре ли си?

– Да, нищо ми няма, но Джимин се напи и се сби с едни типове. Опитах се да му помогна, но тогава се намеси полицията и сега сме в осмо районно управление – обясни бързо Чонгкук. Сигурно имаше ограничено време за разговор. – Хьонг, моля те, ела. Нашите ще ме убият, ако разберат. Полицаите искат парична гаранция!

Сокджин въздъхна, масажирайки челото си.

Тези хлапета.

Щяха да му излязат бели косми заради тях!

– Добре, ще дойда. Само се успокой. А Джимин как е?

– Сега добре, но преди малко скочи на един полицай.

– О, Боже мой.

– Хьонг, времето ми свършва. Трябва да дой-

Връзката прекъсна.

Сокджин метна телефона си на леглото и се изправи бързо, отивайки към гардероба.

– Какво става? – попита Техьонг.

– Арестували са Джимин и Чонгкук – отговори Сокджин, отваряйки едното крило, за да изкара нова, неомачкана риза.

– Моля?!