Мин Юнги е песимистичен непокист, който не се интересува от чуждото мнение.
Чонг Хосок е съвременно хипи, който обича всичко и всички и не се страхува да го покаже.
Съберете ги и ще получите най-странната любовна история за която ще чуете няко...
– Зависи. Свързано ли е със сладоледената витрина?
– О, да.
– Тогава съжалявам много, но изведнъж ми се приходи в тоалетна.
– Никъде няма да ходиш! – изсъска Сокджин и хвана гаджето си за яката на ризата, преди да е успяло да избяга. – Обеща, че ще ми помагаш!
– И това правя. Реших да декорирам леко.
– И ти хрумна, че мъжки полови орган направен от шоколадов сладолед ще е добра украса?!
– Хьонг, первезник такъв – ухили се Техьонг и удари игриво по рамото Сокджин, който не се забавляваше особено със ситуацията. – Това е морски фар.
– С две топки!?
– С камъни, хьонг. Две красиви, полуразтопени, обли камъчета.
Сокджин се отказа.
Да спориш с Техьонг имаше също толкова смисъл, колкото да спориш с портмонето си за изчезнали пари.
– Моля те просто махни пени- фарът от там преди някое дете да го е видяло.
– Както искаш, но да знаеш,че ще го направя с огромно нежелание.
– Не му пука с какво желание ще го направиш, просто го направи! – кресна истерично Сокджин и слава Богу, че единствените в момента клиенти бяха сладка, възрастна двойка, които едва ли чуваха на повече от метър разстояние.
– Толкова млад и толкова нервен. Да не би менопаузата да те е ударила по рано, хьонг?
– Техьонг, кълна се, че ако-
На гневната тирада на Сокджин беше сложен край с целувка.
– Каза ли нещо, Джини? – прошепна самодоволно Техьонг, когато отлепи устните си от неговите.
– Ти... – задави се Сокджин, бурите му парейки. – Нямаш право да правиш това тук. Аз съм ти шеф.
– Технически не работя тук.
– Просто оправи сладоледа.
Техьонг повдигна вежди.
– Да оправя сладоледа?
– Не в този смисъл, за Бога!
– Както кажеш, хьонг. Макар че това не е лоша идея. Аз, ти и няколко топки ванилов сладолед по коремата ти.
Сокджин избута към витрините ухиления до уши Техьонг, чувствайки как неговите собствени горят.
Не беше честно.
Бе по възрастен от Техьонг, не трябваше да се смущава толкова лесно от думите му.
Когато се върна, за да продължи с чистенето на плота на касата го чакаше възрастната двойка.
– Съжалявам – побърза да се извини Сокджин. – За сметката ли?
– Да и няма проблем – усмихна се жената. Беше красива старица с бистри, сини очи. – Натиснахме звънчето, но явно бяхте зает.
Намигване.
Жената му намигна.
На Сокджин му се прииска в земята да се отвори дупка в която да се скрие.
_______________
Да, тази глава е изцяло посветена на ТеДжин.
И щом така и иначе съм започнала...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
