– За какво, мамка му, изобщо трябваше да се съгласявам – изръмжах, опитвайки се да достигна  до най високата част на прозореца с парцала. 
                              Ключовата дума, опитване.
                              Шибаният прозорец беше твърде висок. 
                              – Хмм, нека помисля... – Сокджин търкаше плазмата с ентусиазмът на фанатичен чистофайник. Беше си сложил престилка ( розова! ) и кърпа на главата ( пак розова! ). Приличаше на мъжката версия на Барби.  –  Може би защото и ти живееш тук, мързелив задник такъв! И моля те, в името на всичко свято, просто вземи стол. И двамата знаем, че си прекалено нисък да стигнеш до най-горе. 
                              Скръцнах със зъби.
                              За жалост, трябваше да се задоволя само с това, плюс бързо размахнатия среден пръст. 
                              Иначе тук виж ми дал и тоалетната. 
                              А това нямаше да го преживея.
                              – Мога да го стигна, просто си правя упражненията. 
                              – Тези упражнения и цял живот да ги правиш няма да минеш метър и седемдесет. 
                              Кучка.
                              – Някой да те е питал за мнението ти?
                              – Истината е трудна за преглъщане. 
                              – Вече знаеш, какво можеш да направиш с истината си. 
                              – Хей – тросна се Сокджин, изправяйки. Лицето му беше плувнало в пот.  –  Защо винаги си толкова циничен? Тежко детство? Баща ти не ти е обръщал достатъчно внимание? Майка алкохоличка?
                              – А твоята да не  искала момиче? – не му останах длъжен. –  Защото цялото това обличане на рокли когато си бил на пет явно е оставило  отпечатък. 
                              – Ако пак намекваш за розовото-
                              – Нищо не намеквам. Направо ти го казвам, Барби. 
                              – Гном!
                              – Принцеса!
                              – Джудже!
                              – Извънземно! – включи се трети глас. 
                              Със Сокджин се извъртяхме към Техьонг, който току що бе влязъл в хола. 
                              – Какво? – попита той, когато забеляза убийствените ни погледи. – Мислех, че изреждаме какви искаме да бъдем. 
                              _____
                              Малко почивка от angst-а хд
                                      
                                          
                                   
                                              YOU ARE READING
Fool For You ✕Yoonseok✕
Short StoryМин Юнги е песимистичен непокист, който не се интересува от чуждото мнение. Чонг Хосок е съвременно хипи, който обича всичко и всички и не се страхува да го покаже. Съберете ги и ще получите най-странната любовна история за която ще чуете няко...
 
                                               
                                                  