Twenty Six

475 139 19
                                        


– За какво, мамка му, изобщо трябваше да се съгласявам – изръмжах, опитвайки се да достигна  до най високата част на прозореца с парцала.

Ключовата дума, опитване.

Шибаният прозорец беше твърде висок.

– Хмм, нека помисля... – Сокджин търкаше плазмата с ентусиазмът на фанатичен чистофайник. Беше си сложил престилка ( розова! ) и кърпа на главата ( пак розова! ). Приличаше на мъжката версия на Барби. – Може би защото и ти живееш тук, мързелив задник такъв! И моля те, в името на всичко свято, просто вземи стол. И двамата знаем, че си прекалено нисък да стигнеш до най-горе.

Скръцнах със зъби.

За жалост, трябваше да се задоволя само с това, плюс бързо размахнатия среден пръст.

Иначе тук виж ми дал и тоалетната.

А това нямаше да го преживея.

– Мога да го стигна, просто си правя упражненията.

– Тези упражнения и цял живот да ги правиш няма да минеш метър и седемдесет.

Кучка.

– Някой да те е питал за мнението ти?

– Истината е трудна за преглъщане.

– Вече знаеш, какво можеш да направиш с истината си.

– Хей – тросна се Сокджин, изправяйки. Лицето му беше плувнало в пот. – Защо винаги си толкова циничен? Тежко детство? Баща ти не ти е обръщал достатъчно внимание? Майка алкохоличка?

– А твоята да не искала момиче? – не му останах длъжен. –  Защото цялото това обличане на рокли когато си бил на пет явно е оставило  отпечатък.

– Ако пак намекваш за розовото-

– Нищо не намеквам. Направо ти го казвам, Барби.

– Гном!

– Принцеса!

– Джудже!

– Извънземно! – включи се трети глас.

Със Сокджин се извъртяхме към Техьонг, който току що бе влязъл в хола.

– Какво? – попита той, когато забеляза убийствените ни погледи. – Мислех, че изреждаме какви искаме да бъдем. 

_____

Малко почивка от angst-а хд

Fool For You ✕Yoonseok✕Where stories live. Discover now