Fool For You ✕Yoonseok✕

Eight

Юнги  

– Мисля, че ти трябва промяна.

Това бяха думите, които никой фотограф не искаше да чува. Никога.

– Трябва ми почивка – поправих аз редакторката си.

Изведнъж ме засърбя долния регион.

– Дръж си ръцете там, където мога да ги виждам – изстреля набързо Нана, присвивайки очи.

– Живеем в свободна страна. Ако искам да си почеша шибаните топки ще го сторя – отвърнах на огъня.

– Направи го и в следващия месец ще правиш снимки на детски партита облечен в клоунски костюм.

Млъкнах.

Работата беше там, че Нана имаше нужните връзки за да изпълни заканата си. Беше млада, само с четири години по възрастна от мен, но също така беше и един от най известни редактори в страната. Именно тя ме беше открила, когато бях първи курс. Дължах ѝ много.

И тя не пропускаше да ми го напомня.

Особено когато искаше да поема поръчка за която знаеше, че няма да ми се понрави.

– За каква промяна става въпрос? – промених темата, кръстосвайки ръце в скута си. Коженият стол на който бях седнала беше удобен, но имах чувството че ще оставя част от кожата си, когато стана от него. Климатикът над затворения прозореца не работеше и в кабинета беше задушно.

– Ето – подхвърли ми Нана безлична, кафява папка. – Сумата, която ще ти изплатят е доста голяма. Стига, разбира се, да харесат снимките.

Отдръпнах ластиците в ъглите напълно наясно, че реакция ми се следи внимателно.

Вътре бяха едва четири листи.

– Но това е моят университет – изразих учудването си гласно.

– Точно така – Нана се облегна на бюрото си. Част от кока ѝ се беше разпаднал, а върху бялата ѝ риза имаше петно, което подозрително приличаше на кетчуп. – От управата искат да направят онлайн фотогалерия, която да наблегне на историята на различните факултети и как тя се е пренесла във времето.

Разгледах допълнителните детайли към договора, прехапвайки долната си устна. Имаше нещо, което ме човърка.

– И са решили, че аз съм нужният им човек?

Нана кимна ентусиазирано и това беше единственото обяснение, което получих.