Five

708 165 13
                                        



Юнги  

Събудих се от гръмките звуци на една по старите песни на Шакира пусната на макс. Което означаваше само едно нещо.

Сокджин все още не беше изгонил Техьонг от апартамента.

Fuck them.

Обърнах се на другата страна и се опитах да заглуша звуците с възглавницата си. Нямаше кой знае какъв резултат. От силния бас дори стъклената полица на която бях наредил някои от наградите си като фотограф се тресеше все едно имаше земетресение.

Отметнах завивките си бесен и се изстрелях към всекидневната.

Както и очаквах, Техьонг се беше качил на дивана и сякаш се опитваше да си върти задника едновременно с това да хване сигнал от космоса. Дори не ме забеляза. Отидох до контакта и изтръгнах кабела на уредбата.

Ах, блажена, шибана тишина.

За около една секунда.

– OOO, БЕЙБИИИ УОН Ю ТОЛК ЛОЙК ДУТ Ю МАК УЕМЕН ГО МЕДДДД!

Това беше.

Щях да го удуша с голи ръце.

А после щях да си доспя в затвора.

– Техьонг, спри да грачиш на развален английски. Съседите ще извикат полиция – Сокджин се показа от кухнята, точно докато се прокрадвах към нищо подозиращия Техьонг с разперени ръце и усмихнат маниашки. – Юнги, станал си?

– ЮНГИ? – попита/изкрещя Техьонг и се обърна към мен, ухилвайки се при вида ми. – ДОБРО УТРО, ХЬОНГ! СТРОХОТНИ БОКСЕРКИ, НО МАЙ ИМАТ ДУПКА ОТПРЕД!

Хвърлих се напред, но Техьонг беше по–млад и всеки ден ходеше на фитнес. Аз, от своя страна, упражнения правех само на всеки осми ден от седмицата. Започна гонитба около дивана.

– Не е истина – вдигна ръце във въздуха Сокджин. – Да знаете, че няма да чистия кръв от килима!

Fool For You ✕Yoonseok✕Donde viven las historias. Descúbrelo ahora