Fool For You ✕Yoonseok✕

Nineteen

Юнги

В петък на обяд се събудих с блажената мисъл, че апартаментът ще е само мой до вечерта. Сокджин ми беше закачил бележка на вратата, че ще бъде в кафенето цяло ден.

Но естествено, беше забравил да спомене, че си имаме посетител.

Тътрех се сънено към кухнята, когато нечия глава се пръкна от другата страна на дивана и ми изкара ангелите.

Метафорично казано.

В реалност единственото ангелско в мен беше светлата ми коса.

Страшно си отиваше с черната ми като катран душа.

Обратно в реалността, трябваше да премигна няколко пъти за да изгоня последните остатъци от съня си и да разпозная лицето на Джимин. Косата му стърчеше във всички посоки и явно имаше същия проблем с отварянето на очите като мен.

– Добро утро, хьонг – поздрави ме той и по средата на изречението се прозя широко, прикривайки устата си мързеливо.

– Минава обяд – изграчих. Нуждата ми за кофеин беше по голяма от любопитството ми затова продължих бавния си, но славен път към кухнята.

Джимин се присъедини няколко минути по късно. Имаше малко по нормален вид.

Кимнах към кутията със зърнените топчета и бутилката мляко, които нарочно бях оставил на плота.

– Благодаря, хьонг! – засия Джимин. Сякаш му предлагах диаманти, не но еднодолорова закуска.

– На гости на Сокджин? – попитах, докато го наблюдавах, как си изкарва купичка. Беше идвал толкова много пъти тук, че вече знаеше къде е всичко и не се срамуваше да се обслужи.

– Всъщност на гости на теб – усмихна ми се Джимин, сядайки до мен на масата. Лъхна ме мириса на ментова паста за зъби. Сигурно беше използвал някоя от резервните четки за зъби от шкафа в банята. Не си беше направил труда да се среше, но това не намаляваше привлекателността му ни най малко.

– На мен? – повдигнах вежди. – Трябваше да ми се обадиш и щях да се върна по рано.

Усмивката на Джимин стана по широка, очите му скрити във формата на полудъга.

Надигнах чашата си с кафе и отпих една голяма глътка, преди да сторя нещо глупаво за което да съжалявам после.

– Няма проблем, хьонг. Предположих, че сигурно правиш снимки някъде и не исках да те притеснявам.

– Изобщо не те забелязах вчера. Трябвах ли ти за нещо?

– Не, просто ми се прииска да те видя – отговори Джимин. Беше се изчервил. – Някой ден ще вземеш ли и мен на тези среднощни разходки?

– Не си казал, не съм го направил – повдигнах рамене, опитвайки се да го играя спокойно въпреки странната атмосфера в стаята.

– Довечера?

– Довечера е събирането на Джин, забрави ли?

Джимин се намръщи.

– Съвсем изключих – призна си и започна да се храни.

– Твърде си млад, за да забравяш Джимини – галеното име се изплъзна от устните ми преди да мога да го спра. За да се измъкна от ситуацията станах за да измия чашата  и чинията си.

И после Сокджин да каже пак, че никога не съм си вършил домакинските задължения.

Това веро имаше аромата на конски фъшкии.