Mamma's pizzeria

2

- Здравейте, това е „Пицарията на Мама". С какво мога да Ви помогна?

- Ти беше прав. Вкусът е добър.

- Хее.. хее....хеееее.... казах ти.

- Хмм, дадох добър отзив.

- Благодаря. И така, какво искаш да поръчаш днес?

- Пеперони, предполагам? Какво би предложил?

- Честно казано нямам представа.

- Ти наистина си досаден. Какъв сервитьор си, ако не знаеш какво има в менюто?

- Лошият?

- Сарказмът ти е твърде скромен, за да бъде оценен, господин –

- Логан.

- Господин Логан, кажете ми какво мога да си поръчам. Дайте предложения.

- Нима вече не ти казах, че не знам? Не мога да говоря на китайски или френски език.

- Подиграваш ли ми се?

- На какво ти прилича?

- Не струваш.

- Знам. Не се продавам.

- Добре! Ето една сделка. Научаваш всичко от менюто, а аз ще дам отлични отзиви за пицарията и ще предложа на хората да идват при вас.

- Ние нямаме нужда от това, вече сме популярни.

- По дяволите, момче! Какъв ти е проблема?

- Какъв ми е проблема? Защо ме подслушваш? Ако не знаеш, защо се обаждаш? Ти просто си една голям кучка.

- *МЪЛЧАНИЕ*

- Съжалявам. Това беше грубо.

Госпожице?

Госпожице?

- Уилоу. Уилоу е, задник.

- Съжалявам, Уилоу. Това беше грубо. Права си. Трябва да науча повече, докато работя тук.

- Нов ли си?

- От три месеца.

- Хмм, трябва да почнеш да учиш от сега.

- Обещавам, че ще науча до следващия път, когато се обадиш.

- Какво те прави толкова сигурен, че ще ти се обадя следващия път?

- Ти ще ми се обадиш. Вярвай ми. Чувствам го отвътре и-

- *БИИП*

- И тя ми затвори отново.