- Здравейте, това е "Пицарията на Мама". С какво мога да Ви помогна днес?
- Като ми подариш пица, ъх.
- Да. С какво да е?
- Не съм сигурна. Да имаш някакви добри идеи?
- За съжаление, не.
- Защо не? Работиш та...
- Здрасти Уилоу! Сега съм по-добре. Съжалявам за вчера-
- Ние скъсахме.
- Какво?
- Чу ме. Той ме изостави и след това го намерих да разменя заразена зародишна слюнка с друга курва в килера на чистача.
-По дяволите, толкова много съжалявам.
- Не, не го правиш.
- Плачеш ли?
- Не, не плача, знаеш това.
- Да, но в момента плачеш, мога да усетя това.
*мълчание*
- Майната ти.
- Уилоу, моля те, не плачи.
- Знаех си, че едно популярно момче като него не би могъл да хареса един социален аутсайдер като мен. Току-що разбрах, че ми е изневерявал повече от седмица зад гърба ми.
- О, Уилоу, той е копеле. Той не те заслужава. Ти ще си по-добре без него.
- Счупих му носа. Това ме успокои.
- Какво?!? Това е страхотно! *хихикане*
- Мразя го, Очилатко. Като наистина, наистина да го мразя. Искам да изгоря задника му с огнехвъргачка, да го изпека и да нахраня кучетата с него.
- Какво ще кажеш да ти изпратя някакъв сладолед от тук у вас? Ще платя вместо теб.
- Би направил това за мен?
- Разбира се, имаш нужда от това.
- Благодаря ти.
- Няма проблем, просто не мога да гледам момичето, което харесвам да плаче, нали знаеш–
*дълго мълчание*
- К-какво?
- Ами....
- Т-ти ме харесваш?
- Две или три лъжички искаш?
- Отговори на проклетия въпрос, Очилатко. Ти ме харесваш?
- Какво казваш? Не мога да те чуя! Сигналът не идва!!
- ЗНАМ, ЧЕ МОЖЕШ ДА МЕ ЧУЕШ ШИБАНЯК БАВЕН! НЕ СЕ ПРЕСТРУВАЙ!
- *БИИП*
- Уау, той е по-голям ескейпист и от мен.
ескейпист;
човек, който бяга от действителността.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
