Mamma's pizzeria

22

- Здравейте, това е „Пицарията на Мама" , с какво мога да ви помогна?

- С Рик се скарахме.... Отново.

- Наистина ли?

- Трябва да звучиш по-съчувствено, задник.

- О, съжалявам. Наистина ли?

- Така е по-добре. Да, ние се скарахме.

- Отново? Значи сте се карали и преди?

- Разбира се, всяка двойка се кара.

- Предполагам, за какво се скарахте?

- За теб. Каза ми, че ти обръщам повече внимание, отколкото на собственото си гадже. Винаги, когато идва говоря за теб.

- Ти говориш за мен?

- Не. Разбира се, че не. Това е толкова глупаво.

- Разбира се.

- Защо имам чувството, че отново ми се подиграваш?

- Сигурна ли си, че не говориш за мен? Аз съм доста добър ловец, ако мога да кажа.

- Моля те, Очилатко. Не сега, ядосана съм.

- Защото те обвинява?

- Да! Аз не говоря за теб!

- Сигурно си говорила много, в противен случай той не би те обвинил. Той не е идиот, за разлика от мен.

- Защо го защитаваш?

- Не го защитавам. Просто казвам, че може би е прав. Онзи ден, докато той е бил при теб, ти говореше с мен, сигурно се е почувствал неудобно.

- Не е мой проблем, ако не може да приеме приятеля ми. Ти си мой приятел и той трябва да го приеме.

- Погледни го от тази страна, Уилоу. Ти никога не си ме виждала. Така че ти отделяш повече внимание на непознат, отколкото на гаджето си.

- Ти не си непознат.

- Но ти никога не си ме виждала. Откъде знаеш, че не съм сериен убиец?

- Ти? Сериен убиец?

- Да, защо?

.

.

.

.

.

.

.

.

 *избухва в смях*

- Хей! Това не е смешно!

- Логан! Серийният убиец! *силен смях*

- Аз съм сериозен!

- О, боже, Логан! Спри се! Спиралата ми ще се размаже!

- Това е много обидно и-

- Както и да е, току-що пропусна шегата на деня. А сега казвай каквото имаше да казваш.

- Както и да е. Както казвах –

- Логан, преди месец или два ти се раздели с момичето от часа по Химия заради мен. Поради нашето приятелство. Тогава и ти не си ме виждал. Така че, и аз се скарах. Не мислиш ли, че нашето приятелство си заслужава?

- *Мълчание*

- Говори, магаре.

- Наистина ли знача толкова много за теб?

- Вероятно повече от това колкото си мислиш.

- Уау! Благодаря ти, Уилоу!

- Трябва да пишкам. Ще говорим по-късно. Чао.

- Чао. *замаян*

*БИИП*

- Ох, светия Ад, Уилоу! Не ме карай да си падам по-силно по теб, няма да мога да понеса последиците.