- Здравейте, това е "Пицарията на Мама". С какво мога да Ви помогна днес?
- Като ми подариш пица, ъх.
- Да. С какво да е?
- Не съм сигурна. Да имаш някакви добри идеи?
- За съжаление, не.
- Защо не? Работиш та...
- Здравейте, това е „Пицарията на Мама" , с какво мога да ви помогна?
- Все още ли нямате сирене, защото днес искам пица със сирене.
- О, да! В момента имаме много пици със сирене, може да си вземеш колкото искаш.
- Само една ще ми е достатъчна.
- Е, успяхте ли да се оправите с Рик?
- Нем. Стана по-зле, отидох да говоря с него и вместо да се оправим се скарахме още повече.
- Ох, Уилоу.
- Не ме съжалявай.
- Не го правя. Просто, такъв чудесен човек като теб не трябва да се изправя пред всичко това.
- Виж се, станал си много сантиментален. *хилене*
- Опитвам се да бъда малко по-емоционален, глупачке.
- Не мога, всеки път, когато някой започне да бъде сантиментален и емоционален, смятам че е смешно и започвам да се смея.
- Ти ме нарече странник, а ти си много по-странна от мен.
- Абсолютно не.
- Ти си странна. Объркваш хората.
- Аз? Как?
- Аз бях затворен човек, знаех какво искам и бях безразличен към останалите. Не ме интересуваше какво мислят хората за мен, но тогава дойде ти. И сега ме интересува какво си мислят хората за мен, особено ти.
- Логан.........
- Аз съм глупав.
- Очилатко, какво беше това?
- Нищо. Поръчката ти скоро ще бъде доставена. Чао.
*БИИП*
- Погледни ме. Целият съм тъжен отново.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
