Mamma's pizzeria

26

-Здравей.

- Уилоу, толкова много съжалявам. Моля те прости ми. Аз-

- Очилатко, успой се.

- Не, трябва да ме изслушаш. Аз наистина, ама наистина много съжалявам, че ти казах тези неща –

- Идиот, млъкни и ме слушай.

- *мълчи*

- Добре, сега не съм ядосана. Кълна се.

- Ти не си? Е, вчера ти беше –

- Искаш ли да разбереш защо се ядосах? Беше защото и аз те харесвах. Но ти никога не ме забелязваше и вместо това ти излезизаше с момичето от часа по Химия. Помислих си, че говориш за мен, когато каза, че си харесал едно момиче и затова те помолих да ми кажеш. Но аз се срещнах с Рик и знаех, че можеше да говориш за друго момиче, като тази Сиера.

*доста дълга пауза, защото Уилоу взе някаква хартия*

- Харесваш ме от толкова дълго време?

- Знаеш ли, аз просто говоря на еврейски, защото ясно си спомням, че това беше английски.

- Исусе, защо не каза нищо, Уилоу?

- Че те харесвах ли? И тогава да ме отхвърлиш ли? Ти беше заинтригуван от това момиче.

- Не, аз-

- Щеше да ме отхвърлиш и тогава щеше да стане неудобно между нас.

- Определено не бих те отхвърлил, всъщност, ако беше казала, щях да осъзная, че и аз те харесвам. Знаеш, че съм малко бавен. Така че ти основно изгуби няколко месеца от името на двама ни.

- Аз? Ти ебаваш ли се с мен? Това е по моя вина?

- Горе-долу.

- Ти наебан бавен-

- Между другото каза, че ме харесваше. В минало време ли е?

- А какво си мислиш ти, грозна къртицо?

- Мисля, че ме харесваш и може би си се запознала с Dick, за да се разсееш от мен. *хилене*

- *отново мълчание*

- Прав ли съм? Аз съм прав? Господи, ден след ден става все по-умен.

- Копеле. Усещам, че се усмихваш самодоволно.

- Така е, Уилоу. Усмихвам се като идиот. Колегите ми ме гледат подозрително.

- Да те еба.

- Мисля, че трябва да изчакаме малко, бейби.