Mamma's pizzeria

5

- Здравейте, това е „Пицарията на Мама". С какво мога да ви помогна?

- Аз съм.

- Коя си ти?

- Знаеш, идиот.

- Ъмм, не. Кой е?

- Ти ебаваш ли се с мен? Наистина ли си толкова глупав или се държиш така нарочно?

- Извинявай, ама все още не те разпознавам.

- Аз съм, Уилоу. *въздишка*

- О, здравей, Уилоу! Какво искаш?

- Някакъв здрав разум да влезе в теб.

- Ауч. Това е подло. Боли.

- Не ми пука. Както и да е, имате ли пица с гъби и царевица?

- Изчакай...

*ТЪРСЕЩ ШУМ*

Да, имаме.

- Хмм, дай ми две от тях.

- Уоу, ще изядеш две пици съвсем сама?

- Не. Едната е за мен, другата е за брат ми. Доставчикът знае.

- Е, добре. Нещо друго?

- Имате ли някакви бонуси? Като безплатни оферти или нещо такова?

- Ъм.. не знам.

- Научи тогава, тъпако.

- Аз не съм тъп, имам 4.20 среден успех.

- Отново не ми пука. Ако искаш може да отидеш в съседната стая и да си вземеш Нобелова награда.

- Не, благодаря.

- Боже мой, наистина си скучен.

- Предпочитам срамежлив, тих и наблюдателен.

- Наблюдавай задника ми.

- Къде учиш?

- Не ме бива в това, едва минавам.

- Може би мога да ти помогна?

- За какво ще ми трябва помощта ти?

- Просто предлагам?

- Ъм, не. В кое училище учиш?

- Местното училище близо до моя район. Майууд.

- О, аз съм в Оуквали.

- Това е хубаво училище.

- Както и да е.

- Та, имаш ли нужда от помощта ми?

- Не. Ти се нуждаеш от помощ. Не аз.

- Нямам нужда от помощ.

- Да, Логан, нуждаеш се.

*БИИП*

- И тя го направи отново...