Mamma's pizzeria

25

- Здравей?

- Ако ми затвориш обаждането, ще ти отрежа –

- Добре, добре, няма да ти затварям.

- Опитвам се да се свържа с тебе от една седмица! Защо не взе да вдигнеш шибания телефон?

- Знам, знам. Съжалявам, Уилоу.

- Кажи ми. Харесваш ли ме, Логан? Това ме убива.

- Добре. *въдишка* Да, аз те харесвам, но моля те, не разбивай приятелството ни, Уилоу, моля, моля те.

- Мамка му, Очилатко. Едно голямо мамка му на теб и на чувствата ти! И на мозъка... ако имаш такъв.

- Точно така. Забрави какво казах и да се върнем там, където бяхме.

- Как мога да забравя какво каза, идиот? Какво ти има? Защо го каза така?

- Не знам! Изпуснах се. Не исках да те гледам да плачеш за някой, който не те харесва. Знам, че съм глупав. Не се сърди, моля те.

- Ти си пълна торба с лайна.

- Знам.

- Ти си тъпанар.

- Най-големият.

- Ти си купчина от лайна.

- Голяма колкото планина.

- Мислиш си, че се ядосах, защото ме харесваш?

- Да... разбира се.

- Не! Виждаш ли? Тук е мястото, където си най-големият идиот.

-Ъм... какво?

- Не съм ядосана, защото ме харесваш. Ядосана съм, защото не ми го каза по-рано, глупако!

*БИИП*

- А? Чакай.....

.

.

.

.

.

КАКВО?!