Mamma's pizzeria

18

- Здравей, Жокер.

- Толкова много съжалявам. Не знам защо пих толкова много вчера. Бях малко тъжен и-

- Ах! А спомняш ли си всичко? *самодоволно смеене*

- Да, и съжалявам за това, Уилоу. Не знам какво ми стана и-

- Хей, успокой се. Всичко е наред. Случва се на всеки. Особено на мен.

- Не, това не се случва с мен. Никога не се напивам. Снощи беше първият ми път.

- О, значи трябва да имаш убийствено главоболие?

- Главата ми се чувства сякаш някой я отваря и изсипва лимонов сок въру него.

- Гаадост. Почини си, защо пи вчера?

- Бях тъжен, казах ти.

- Защо?

- Ъмм....

- Какво?

- Заради оценката. Ето защо. Имам 5- .

- Няма начин! Това не може да бъде причина!

- Защо не?

- Никой не се напива поради една лоша оценка. Нещо друго е, кажи ми.

- Не, не е нещо друго.

- Лъжец, лъжец, да ти изгорят панталоните!

- Уилоу, бих искал също да ти благодаря. За всичко, което направи снощи.

- Аууу, за мен беше удоволствие, нещастник. Наистина ме напрегна.

- Знам, знам.

- Проблем с момиче, нали?

 *МЪЛЧАНИЕ*

- От къде знаеш?

- Значи съм права? Коя е тя? Момичето по Химия?

- Не.. една друга. Не знам какво да и кажа.

- Просто и кажи, ако те притеснява прекалено много.

- Не, тя си има гадже.

- Трудна работа значи.

- Знам, нали?

- Е, ако те боли, все пак и кажи.

- Какво ще стане, ако се отврати и ме отхвърли?

- Тогава ще знаеш къде да стоиш. Просто и кажи.

- Лесно ти е да го казваш. Ужасно трудно е, когато имаш несподелен кръш.

- Вярвай ми. Знам.

- Ти знаеш? Кое беше момчето?

- Един задник, отново. Както и да е, трябва да затварям. Рик ще идва, чао.

- Отново?

- Какво искаш да кажеш с „отново"?

- Чао. Не забравяй да поръчаш пица утре.

*БИИП*

- Какъв страхливец.