Mamma's pizzeria

27

- Здравей, гадже!

- Добре, колко дълго ще продължи това?

- Завинаги и след това!

- Очилатко, знам, че си по-щастлив и-

- Аз не съм щастлив, аз съм възторжен! Аз съм над Луната!

- Ти ли си сега?

- Да, радостта, която изпълва сърцето ми-

- Спри точно тук. Дай ми пица с пеперони днес.

- Нещо друго?

- Не ми размахвай веждите си.

- Познаваш ме толкова добре, че знаеш кога размахвам веждите си!

- Боже, Очилатко! Не ставай толкова щастлив.

- Как си толкова спокойна?

- Защото някой трябва да бъде зрял.

- Кога ще се видим?

- Ще видим....

- Когато отидем на първата ни среща, ще се уверя, че ще е най-добрата ти първа среща, която някога си имала. Това ще бъде голяма изненада и-

- Знаеш ли какво, Очилатко? Ще ти кажа нещо, но само веднъж.

- Какво?

- Ти си сладък и очарователен!

- Хей! Не ме наричай така! Трябва да казваш на гаджето си, че е красив!

- Съжалявам, но всеки път когато си те представям, си сладко момче с очила и глупава усмивка, който е пълен идиот.

- Аз съм красив! Наистина красив!

- Да, продължавай да се заблуждаваш, че си.

- Ти никога не си ме виждала!

- Но мога да си те представя, глупак.

- Харесвам те и затова няма да кажа нищо.

- Мат се обажда, трябва да затварям.

- Чао.

- Очилатко?

- Хмм?

- И аз те харесвам.

*БИИП*

 *пляскане*

-Извинете, шефе, мислех си за Дисниленд, затова се усмихвах. Аз няма да се усмихвам отново по телефона, шефе.