Когато се влюбиш

Седма глава

Вече беше минал половин час от партито. Запознах се с някои от по-близките приятели на Сара. Изглеждаха свестни. Повечето. Страхувах се, че Сара прекалява с пиенето, но имах чувството, че нещо, което не ми казва, се случва в живота й, нещо съвсем скоро щеше да рухне.
-Сара, пияна ли си? - попитах я направо като я дръпнах всрани от другите и я заведох в другата половина на къщата, където нямаше никого.
Вече половин час се наливаше с водка и уиски, а аз се притеснявах за нея.
-Нищо ми няма - засмя се.
-Не съм много сигурна.
-Виж, мога да ходя в права линия - опита се, но се строполи на земята.
Сложих ръка на устата си, защото наиситина ми стана смешно.
-Ела тук. Опитах се да я вдигна. Беше тежичка за мен. Не ме разбирайте погрешно, имаше страхотна фигура, но просто ми беше доста трудно да вдигна отпусналото се й тяло.
Намирахме ме се в кухнята, но тя нямаше врата. Напротив. Директно гледаше към входната врата, която точно когато успях да вдигна Сара на крака, се отвори.

********

Влязох в къщата на Сара. Трябваше да намеря тази Бела. Хм. Не беше толкова трудно. Точно пред мен всъщност беше тя и новата й приятелка. Това момиче не чака. Бързо си създава приятелства. Очевидно се опитваше да помогне на Сара, която беше мъртво пияна.
Осъзнах, че стоя като пълен глупак, който гледа, закован за пода. Размърдах се и отидох да помогна.
-Ще я взема, остави на мен - опитах се да звуча мило.
Бела кимна и мълчаливо ме последва. Оставихме Сара на леглото.
-Дали да не се опитам са я събудя, за да се изкъпе или да й дадем някакво хапче - попита мен или себе си. Не бях сигурен.
Прехапах устни при вида й, чак сега забелязах колко е красива всъщност и колко й отива, облечена така. Какво ми ставаше?
-Нека поспи, това ще направиш утре, когато се събуди.
-Добре. Да се връщаме долу, къщата е пълна с пияни тийнеджъри.
-Както кажеш - прошепнах тихо.

********

*Гледна точка на Бела*

Заслизах нервно по стълбите. Трябваше ми нещо силно. Не пиех, но Картър ми действаше така, имах нужда от уиски и то веднага. Преди да съм му се хвърлила на врата. Дейставах необмислено, когато съм около него. Страхувах се от това аз.
Отидох в кухнята и извадих една чаша за уиски. Налях си доста голямо количество. По принцип не пиех. Кого залъгвам? Кога съм пиела изобщо?
Изпих набързо парещата течност, имах чувството, че прогори гърлото ми.
-Ей, полека! - Картър дръпна бутилката, докато си наливах втора чаша, изпих тази половина и без да казвам нищо, взех водката, която беше наблизо и пих направо от шишето.
-Сериозен съм - взе го и него, а след това отпи й той доста голямо количество.
-Значи ти можеш, а аз не, така ли, красавецо? - вече знаех как му действам.
Приближих се бавно към него и прокарах пръст по гърдите му. Беше с бяла тениска и сега видях, че има татуировки. Виеше ми се свят от алкохола. Той надигна за пореден път бутилката, като внимаваше да не изпусне погледа ми. Бяхме толкова близо един до друг, че бях сигурна, че чува тежкото ми дишане, защото аз чувах неговото. Цялото ми тяло беше изтръпнало. Колената ми омекнаха. Ръцете ми трепереха, а в корема ми се събираше топлина, която нарастна, когато остави бутилката и ме докосна по лицето, ръката му премина между гърдите ми и стигна до пъпа ми, затворих очи. Там спря.
-Мамка му - устните му отрониха само тези думи.
Той ме хвана за кръста и ме постави на кухненския плот. Започна да целува врата, лицето, устните ми. Позволих достъп на езика му и му оставих надмощието в целувката. Ръцете ми шареха по гърба и стегнатия му корем.
-Картър - дишането ни се учести.
-Бела - чух името си да излиза от устните му, които галеха всяка дума, която изричаха.
Повдигна роклята ми и постави ръце на бедрата ми, докато ме целуваше. Страстна, дълга целувка. Сякаш щяхме да се разкъсаме един друг. Лявата му ръка се плъзна по крака ми надолу. Беше толкова хубаво, но грешно. Беше грешно.
-Не, не, какво правя? - започнах да осъзнавам какво се случваше. - Картър пусни ме - избутах го леко.
-Бела? - изражението му беше объркано.
-Не бива, не мога - единственото, което повтарях, докато напусках бързо кухнята.
Радвах се, че никой не ни видя. Всички бяха в другата част на къщата, от където се и чуваше и музиката. Не можех да си тръгна и да оставя Сара сама, затова се качих в нейната стая. Седнах на един малък диван до леглото й и се сгуших в него, мислейки за целувките на Картър и така се унесох.

***
На сутринта се събудих с адско главоболие. Какво се беше случило? Партито. Пияната Сара. Картър. Устните му.
Някой ме беше завил. Освен това съм спала и с друхите си. Погледнах. Сара още спеше. Отворих вратата. Явно нямаше никого вече, защото не се чуваше и звук. Погледнах надолу.
Вляво до вратата спеше Картър. Дали той ме е завил? Донесох одеалото и му върнах жеста внимателно, не исках да го събудя. Какво правеше? Имаше такъв имидж, че ми беше трудно да повярвам, че това легнало на пода момче, е същия Картър, който се бие с всеки и спи с всяка. Поклатих глава леко и оправих косата му, докато наблюдавах изражението му. Явно сънуваше нещо, защото веждите му леко помръдваха, както и устните му. Върнах се при Сара. Опитах се да бъда тиха, влизайки в банята. Оправих се за десет минути. Също така тихо излязох. Картър го нямаше, а аз бях в банята. Сигурно си е помислил, че съм си тръгнала. Нямаше значение. Нали? Както и да е. Тихомълком напуснах огромната къща на Сара и зачаках таксито, което си бях поръчала.

МОЛЯ ОСТАВЕТЕ МНЕНИЕ!!!!

Хей!! Главата за днес! 😘
Следващата глава ще е от настоящето, където двамата са скарани и всичко останало...
🤔🤗😄