Когато се влюбиш

Петнайсета глава

*Две седмици по-късно*

За около две седмици с Картър се видяхме три пъти навън, в училище почти не си говорихме, стоеше умишлено далеч от мен. Не знаех защо, но си помислих, че просто иска да запази отношенията ни в тайна. Засега и аз исках същото. Намирах се в нов етап от живота си, различен от всичко случило ми се дотук.
Стоях седнала на една масичка в едно кафене близо до нас и чаках Картър. Днес е петък. Бяхме се разбрали да се срещнем тук след училище следобяд. Подраних малко. Отпих от топлия си шоколад и за пореден път се огледах. Изведнъж телефонът ми звънна.
-Ало, скъпа, как си? - чух звънливия глас на майка ми.
-Здравей, мамо, добре съм - усмихнах се на себе си.
-Радвам се, ние с баща ти също сме добре. Може би след около две седмици ще ви дойдем на гости!
-Супер, липсвате ни! - зарадвах се много.
-И вие на нас, а сега ще ти затварям, имам малко работа. Обичам те!
-И аз те обичам!
Тъкмо когато затварях телефона, усетих нечие ръце около кръста си. Вдишах въздух внезапно. Знаех, че е Картър. Постави целувки на врата ми, а след това премести стола си по-близо до мен.
-Обичам те? - каза, преправяйки си гласа и повдигна вежда.
-Да, какво има? - направих се на неразбрала.
Постави ръце около лицето ми и долепи челата ни едно в друго.
-Сега от майка ми ли ще ревнуваш? - прошепнах едва.
-Не се занасяй с мен - постави кичур коса зад ухото ми.
-И ти с мен - поставих целувка по бузата му и се отдръпнах рязко.
Чух измънкването му. Погледнах встрани. С периферното си зрение го видях да връща стола си обратно.
-Нашите ще ни дойдат на гости за две седмици - отново го погледнах.
-Страхотно - не отделяхме очи един от друг.
Напрежението във въздуха растеше все повече.
-Какво ще правиш довечера? - попита ме внезапно.
-Ще уча, може би - свих рамене.
-Ще излезеш ли с мен, тази вечер ще отидем в някой клуб? - попита.
Не му отговорих.
-За какво мислиш?
Мислех за него. За устните му, за очите му, за ръцете му, за тялото му, за целувките му. От две седмици не ме беше целувал, днес за първи път оттогава ме докосна изобщо. Спомних си за целувките ат преди малко. Първата ни близост от толкова време. Съжаляваше ли за онзи ден? Да, беше твърде прибързано, но не ми се искаше да съжалява или се страхуваше, че ще го вържа за мен?
-Защо? - беше мой ред да питам.
-Кое защо? Защо те каня ли? - Картър се изненада от въпроса ми.
-Не, защо се държиш толкова студено през последните седмици? Като в самото начало.
-Въобразяваш си, не е така - отговори ми.
-Ще дойда - въздъхнах, имаше нещо, което не ми казваше.
-Довечера в 21 ще дойда да те взема.
-Ок, сестра ми и без това днес я няма, както и утре. Поне няма да съм сама.
-Добре, сега трябва да тръгвам, да те закарам?
-Няма нужда - поклатих глава.
-Моля - погали ме.
Предадох се. Оставих пари на масата. Нямаше да чакам ресто, имах точни. Махнах на сервитьорката и тръгнахме.
Качихме се в колата и мълчахме през целия път, който беше около пет минути. Картър паркира пред блока ми.
-Благодаря - понечих да отворя вратата на колата, но Картър ме спря, обърна ме към себе си, но вместо да ме целуне, погали с пръст устните ми.
-Обещах си да я караме бавно, този път ще направя нещата правилно - бяха последните му думи преди да изляза от колата. Мислех за тях почти през целия ден.
А дали аз щях да направя нещата правилно?

**********

Ето я новата глава! 😘