Когато се влюбиш

Двайсет и четвърта глава

*Гледна точка на Картър*

Телефонът ми звънна. Беше на масичката до Лиам.
Лиам ми го подаде.
-Говори, сякаш си сам - предупруди ме.
-Не съм нов в това - напомних му.
Той ми кимна.
-Картър е! - казах леко троснато, след като вдигнах.
-Хм, Картър, ще приемеш ли условията ни?
Замълчах, реших да не отговарям веднага, за да не се усъмнят, че имам план и затова съм толкова решителен, което си беше така.
-Как да приема нещо, което дори не съм чул още, Брад? - познах гласа му. Той беше по-затънал от повечето типове, които познавах.
-Хората не са само лоши или добри, Картър, помниш ли? Ти ми каза това. Каза ми накрая, че човек сам избира кое да преобладава в него. Е, ти избра своя път, аз направих същото, но ти обещах, че никога няма да се оттървеш от това, което вече си извършил. Близките ти винаги ще страдат, заради теб самия, заради това, което вече си направил. Трябваше да му мислиш много преди да станеш част от нас, а след това си помисли, че ще те оставим намира толкова лесно без усложнения.
-Не си този, който ще ме съди, Брад - въпреки че беше прав, той грешеше в нещо, нямаше да позволя на близките ми да страдат повече, заради мен.
-Това бяха твърде много пари, за да ти се размине, Картър.
-Не всичко е пари, Брад.
-Млъквай, няма да се измъкнеш, ако обичаш скъпата си Бела.
-Нали щеше да ми казваш условията си.
-Ще направим размяна, ти за Ребека, тази вечер, след един час. Бъди на улица "Уест" 28. Без други хора. Ако се усъмня, че ми поставяш капан, Ребека е мъртва, а по-късно и скъпата ти Бела.
Затвори телефона.
-Чу го, нали? - попитах Лиам.
-Да, хубавото е, че няма да нужда да го търсим. Или са много глупави, или са намислили нещо, а те не са глупави - направи заключение Лиам - Все пак и аз ги познавам, казах ти в началото, когато ни предложиха работа, че не трябва да се съгласяваш, аз си тръгнах, но ти не.
-Беше прав, Лиам, благодаря ти за всичко. Съжалявам за сбиванията и всичко останало.
-Няма нищо, бро - прегърнахме се по мъжки.
-Няма да излагам теб и момчетата на опасност. Чу го. Ще убие Ребека и Бела, а и с вас може да се случи нещо. Ще направя размяна наистина. Не мога да очаквам нищо от вас. Предпочитам да умра, но не и Бела да пострада. Не искам да ви излагам на риск.

Бях твърдо решен и се молех Бела да ми прости, защото щях да наруша обещанието си да се върна при нея невредим, но нямаше да го направя...

Лиам се опита да ме разубеди, но отказах да го изслушам. Реших поне да се сбогувам с Бела.
Оставих й гласово съобщение: "Бела, Картър е, исках само да ти кажа, че те обичам и се надявам да ме разбереш, да уважиш решението ми и да не страдаш, защото всъщност съм си отишъл от този свят щастлив от направения избор - да предпочета любовта си към теб пред живота. Винаги ще те обичам..."