Когато се влюбиш

Осма глава

Стоях замислена, слушайки музика на телефона си, докато чаках таксито.
Някой постави ръка на рамото ми. Стреснах се и се обърнах мигновено.
-Картър?! Пак ли ти? Няма ли да ме оставиш най-сетне? - опитах се да звуча правдоподобно.
-Снощи не мислеше така - взе другата слушка и я сложи в ухото си.
-Хм, P!nk, What about us, хубава песничка, подходяща - какви ги говореше?
-Бях пияна, каквото и да съм ти казала, не си спомням нищо - спомнях си, спомнях си всеки един поглед, дума и целувка от снощи, нямах бели петна, но ми се искаше да имам.
-Искаш ли да ти припомня? - надвеси си се над мен.
Беше толкова близо, почти докосваше устните ми с неговите.
-Не - отдръпнах се рязко и се обърнах към улицата с гръб към него.
-Напълно ли си сигурна? - сутрешният му дрезгав глас и парещият му дъх, който се разбиваше във врата ми, определено ме караха да губя здравия си разум. Никога не бях допускала момче в живота си по този начин.
-Да - едва прошепнах, но не бях сигурна дали изобщо ме беше чул.
Премести косата ми на един край и постави нежна целувка до ухото ми, продължи надолу, а след това ме обърна към себе си.
-Какво искаш? - попитах, гледайки го в очите.
-Теб - прошепна в ухото ми.
Имах чувството, че Картър ще ме подлуди.
-Не си мой тип - отвърнах студено. Чух паркирането на таксито до нас, напомняйки ми, че е пристигнало. Не губих много време и се качих в него. Оставих Картър напълно безмълвен на улицата. Кога започнах да лъжа така? Разбира се, че беше мой тип, дали изобщо имаше момиче, на което да не е по вкуса. Засмях се лекичко в таксито.
Местата, на които поставяше устните си, сякаш още пареха, горяха, а единствено Картър можеше да изгаси пожара вътре в мен, защото той го беше запалил.

********

Тази глава е малко по-кратка, но нищо! Надявам се да ви хареса! 💌