Когато се влюбиш

Двайсет и първа глава

Стоях върху спалнята с размазан грим, заради неспиращите ми сълзи, а Картър проведе около сто обаждания по телефона в съседната стая. Вече се бях обадила на родителите ми, които при първа възможност щяха да летят от Германия дотук.
Чудех се как животът ми се срива винаги за няколко мига. Първо катастрофата, сега и Ребека.
Къде ли беше сега? Сигурно не плачеше, както аз сега. Ребека винаги е била с по-твърд характер. Най-вероятно в момента се опитваше да се измъкне, а аз плачех тук без да правя нищо.
Картър влетя в стаята.
-Искам да ми обясниш какво става? - изправих се.
-Имаш право да ми искаш обяснение - облиза устните си.
-Още сега ми кажи в какво си замесен? Кои са тези и какво искат от теб? - бях изнервена до краен предел. Избърсах сълзите си и зачаках отговори.
-Виж, преди време - облиза устните си и ги прехапа, търсеше правилните думи.
-Да? - не можех да чакам повече.
-Преди време се забърках с грешните хора, трябваше да им намирам момичета, които са отчаяни и търсят всякакви начини да подобрят в живота си. Водех им известно време - спря, сякаш не можеше да продължи, сякаш не искаше - Един ден просто се влюбих в едно от тях, но това е друга история. Избягахме, покрихме се. Накрая се разделихме по ужасен начин, но заканите никога не спряха. За известно време ме оставиха намира. Явно е било затишие пред буря.
Доближи се до мен, а аз заотстъпвах назад.
-Моля те, недей.
Бях сигурна, че в очите ми се чете страх. От него? Не, не от него, а от това, което е вършил.
Усетих как гърбът ми се опира в стената и нямаше накъде да бягам.
-Бела, трябва да ми повярваш, вече не съм такъв човек. Никога повече не бих го направил. Измина около година оттогава, сега са решили да ми търсят сметка. Най-вероятно ще искат да продадат сестра ти. Не можеш да си представиш какви хора има там. На тези търгове за хора.
-Искаш да кажеш, че ще продадат Ребека? - попитах.
-Ако не им дам това, което искат - кимна ми.
-Трябва да я спасим.
-Знам, ще направя всичко, което мога, за да я измъкна и да те видя отново щастлива.
Постави целувка върху челото ми.
-Съжалявам, че това се случва точно на теб. Заслужаваш го най-малко от всички, които познавам.
Картър ме прегърна силно, гърдите ми се повдигаха бързо и срещаха неговите силни, мускулести.
-Знам, че ще направиш всичко...- обгърнах го здраво с ръце, защото не исках да го пускам и за пореден път днес, заплаках отчаяно.

*********

Нова главаааа! 😂😍😘
PS: Съжалявам за правописните грешки! 🤔😅😄😗😗