Когато се влюбиш

Тридесет и четвърта глава

*Гледна точка на Картър*

Ядосвах се на себе си, че оставих Бела, за да се срещна с Мелинда.
Не исках, но изпитвах някаква отговорност към нея. Не знам. Може би, защото аз я спасих от онова място. Всъщност тя беше от малкото, които не искаха да продават тялото си, защото шефовете искаха момичетата да са съгласни, за да не им създават проблеми. Тя беше различна. Мелинда не искаше този живот. Влюбих се в нея неочаквано.
Мислех си за всичко това, докато я чаках в колата си до "нашия" парк.
Изведнъж вратата на колата се отвори. Мелинда седна на мястото до мен тихо. За около година и нещо всъщност се беше променила доста. Черната й коса беше по-къса, явно се беше подстригала. Зелените й очи се вгледаха в моите.
-Здравей - каза глухо тя.
-Здравей - преместих поглед за секунда към дълбокото деколте на червената й рокля.
Беше с кожено яке, но разкопчано.
-Благодаря, че се съгласи да се видим - постави ръка върху моята, но аз се отдръпнах.
-Защо? Какво се е случило?
-Онези типове, нали се сещаш, не знаехме дори кои са шефовете им или кой е шефът им по-скоро. Един е. Бил е там, където си бил отвлечен. Не ме питай как знам, но е бил застрелян от човек на Лиам. Умрял е.
-Наистина ли?
-Замисли се, ако не беше вярно, вече щеше да си мъртъв.
Беше напълно права.
-Е, сега аз ти благодаря, че ми каза. Довиж...-прекъсна ме.
-Не разбираш - постави ръка на коляното ми - Те, те ме накараха да те оставя, заплашиха ме, знаеш, имам само една останала роднина - по-малкият ми брат. Нямаше какво друго да направя, но никога не спрях да те обичам, Картър.
Сърцето ми се сви, била е принудена да ме остави. Не ме е използвала да се спаси.
-Сега вече нищо не ни пречи, Картър.
Доближи се до мен и докосна устните си до моите.
-Мел - отдръпнах се леко - Аз съм с друга.
-Нищо - прошепна тихо.
-Обичам я.
Тя се отдръпна.
-Остани с мен тази вечер, ще пийнем по нещо, нищо друго, обещавам.
Кимнах, въпреки че знаех, че това е лоша идея.
Закарах я до тях и се качихме в апартамента й.

*Гледна точка на Мел*

Не ме интересуваше, че е с друга, че е влюбен. Картър беше мой. Знаех, че все още изпитва нещо към мен.
Налях му уиски и добавих нещо, за да се отпусне. Щеше да бъде мой. По един или друг начин. Отпих голямо количество от бутилката. Занесох му чашата, а на себе си сложих бяло вино.
-Наздраве, за миналото и бъдещето - усмихнах се, докато го наблюдавах как изпива течността.

*Гледна точка на Картър*
(+16)
Главата ми се въртеше. Облегнах се на дивана.
-Бела - шепнех с едва отворени очи.
-Тук е Мел, скъпи - видях как Мел се съблича пред мен.
-Не, не - не можех да направя нищо, дрогира ли ме?
Започна да ме съблича. Усетих как се настани върху мен. Изстенах тихо.
Бела. Движех бедрата си срещу нейните. Когато свършихме, се отдръпна и застана на колене.
-Ще си изкараме супер, скъпи, тази вечер съм твоята Бела, щом искаш.
Усетих устните й около себе си и хванах косата й с ръка, за да я притисна повече към мен.
-Бела - изстенах силно.

*******
Събудих се с ужасно главоболие. Бела? Къде беше отишла? Обърнах се на другия край. Това не беше нашият апартамент. По-лошото, обаче, беше, че това момиче до мен беше Мелинда, а не Бела.
-Какво направих? Какво направих, по дяволите? Не, не бях аз, това е лъжа - развиках се - Не исках това.
-Друго казваше снощи - Мел се усмихваше сънено.
-Ще те убия, ако отново се доближиш до мен или до Бела.
Хванах косата й. Никога не бих ударил жена, но тя беше чудовище.
Вината си беше моя. Не трябваше да идвам тук. Облякох се и излязох, оставяйки Мел цялата обляна в сълзи.