Когато се влюбиш

Шестнайсета глава

Погледнах ръчния си часовник. Беше едва 18 часа, но започнах да се приготвям, за да не ме чака Картър, когато стане 21.
Изкъпах се и се гримирах, което ми отне около час и половина. Не знам защо толкова се гласях. Бях прекалено хлътнала по него. Не мога да повярвам как се развиха обстоятелствата помежду ни.
Отдадох се на човек, с когото дори не сме официално заедно. Тази мисъл ме измъчваше донякъде. Тогава бях под контрола на емоциите, които бошуваха в мен, както и Картър. Срещата ни, обаче, не знаех дали е добър знак или не.
Накъдрих си косата. Отворих гардероба и се замислих какво да облека. Накрая избрах дантелена рокля бордо в две части. Сложих си черното кожено яке. Погледнах се в огледалото. Сега бях напълно готова. Погледнах отново часа. Беше почти девет. В този момент чух позвъняване на вратата. Усмихнах се при мисълта, че ще го видя. Отворих. Изглеждаше секси и елегантно.
- Здравей - преглътна нервно, когато ме видя.
- Здравей и на теб - имах чувството, че се гледахме цяла вечност.
Прехапах устни.
- Недей да правиш така - приближи се.
- Как?
В следващия миг бях долепена във вратата от вътрешната страна. Чух праскането й и заключването й. Целуна ме бясно, страстно. Повдигна ме, а аз веднага го обгърнах с крака. Внесе ме в кухнята и ме постави върху масата, като преди това разхвърля всичко от нея. Чух чупенето на любимата ми ваза, но не ми пукаше. Не прекъснахме целувката си, докато го събличах. Хвърлих ризата му някъде на пода, а той ме взе отново.
- Къде е стаята ти?
Посочих му с поглед.
Усетих как откопчава сутиена ми и го захвърли някъде.
- Ами клуба? - попитах задъхано, докато ме поставяше върху леглото ми.
- Искаш да отидем ли? - изправи се леко.
- В момента имам нужда само от теб - погледнах го - знаеш, миналият път не успяхме да..., искам този път да ти доставя удоволствие - цялата пламнах от срам.
- Хей, не се притеснявай - погали ме и сля устните ни за пореден път - Този път ще е по-добре, няма да те боли толкова - продължи да ме успокоява.
- Картър - едва прошепнах преди отново да ме целуне.
-Този път нося предпазни мерки.
Кимнах.
Разкопчах колана му, а заедо с него съблякох и другите му дрехи.
- Не е честно, аз без, а ти с дрехи - засмя се и се зае с роклята ми от две части.
- Мисля, че се влюбвам, Картър.
- А аз знам, че вече съм, Бела.
Този път му се отдадох истински без страх.
...............

Новата глава! 😄😍