Не само розите имат бодли

Освен днес

(Вече редактирана)
Ретроспекция- Гл. Т. на Кристин

-Не ме докосвай!- отстъпих назад, когато го казах. Не можех да му кажа нищо освен това, нямах нито силата, нито възможността.Гласа ми беше изчезнал, и на негово място беше дошъл прегракналия ми тих плач. Краката ми трепереха, сълзите замъгляваха зрението ми, тялото ми ме болеше от поредния нанесен удар. Знаех, че ще останат белези и синини, но по-лошото в момента е, че мъжа който миналата седмица твърдеше, че ме обича,сега под влиянието на алкохола ме държи опрята в стената, докато с коляното си ме рита в корема.

-Не разбра ли скъпа?! Колкото и да ми се молиш и крещиш, аз ще те игнорирам.-отместих погледа си настрани.-Попитах дали ме разбра, кучко! -изкрещя се в лицето ми,а аз отново започнах да плача и хлипам.

-З-защо го прав-виш?-попитах тихо, заеквайки

-Защото,скъпа,това съм аз!Чудовището,в което ти ме превърна!-той тотално ме обърка...с какво по дяволите аз съм го провокирала..
-Не помниш ли? Когато уби сестра ми, ти беше много забавно, нали? Защо не се смееш сега, ами цивриш?! Помня самодоволната ти усмивка и знаеш ли, сега моята е същата!-удари ме с юмрука си в корема ми- Направи ме на наивен шибан идиот!Заблуди ме че ме обичаш, правеше се на приятелка на сестра ми, опитваше да се харесаш на семейството ми, а след това развали животите ни! Ако Лейла беше на мое място, щеше да те убие преди много, много време, но спокойно. С нея няма как да се засечете в Рая, ти си имаш запазено място в портите на Ада, кучко! А от там няма измъкване и ще се молиш да се върнеш и да ми целуваш задника, ако трябва, но там никой няма те слуша, скъпа. Ще прекараш вечността там където заслужаваш и след време ще се видим и там. И тогава истинският Ад ще настъпи за теб, обещавам ти! -крещеше,плюейки в лицето ми през цялото време, докато аз обмислях лъжите, които говореше за мен. Не знам коя е Лейла и определено не съм я убивала.

-Хари,за какво говориш?!! Коя е Лейла и защо мислиш, че съм я убила, по дяволите?? -попитах го бясно

-Млъкни Андреа, за да не ти затворя устата, като се давиш във собствената си кръв! - изсъска той

-По дяволите, Хари! Аз съм Кристин!! -извиках объркано и го погледнах в зелените му очи, които сега бяха почти черни.

-Не ме лъжи, идиотко! За колко глупав ме мислиш?!

-Коя е Андреа, Харолд?! - изкрещях възможно най-властно и силно

Гледна точка на Хари :

Когато чух Андреа да ми казва Харолд, се замислих за това че тя никога не ме е наричала така.. Единствено майка ми и...

-К-кристин? Т-ти ли си?-попитах невярващо и махнах ръцете си от нея веднага, в очите ми за пръв път от години усетих сълзи в очите си. Гърдите ми се повдигаха нервно и бързо,ръцете ми бяха стиснати на юмруци, а дишането ми беше неравномерно.

-Не ме приближавай, повече! Чу ли ме, копеле такова. Забрави за мен! И ако се опиташ да ми направиш още нещо, кълна се в Бога,ще кажа на полицията всичко.А ако ме приближиш, ще се постарая лично да те вкарам в затвора и да изгниеш там! -когато го каза нещо в мен се пречупи.Тя ме мразеше.Изпитваше чиста омраза към мен, и нямаше връщане назад.Този път тя няма да ми прости. Този път аз няма да си простя.

▪Край на ретроспекцията▪

Гледна Точка на Кристин:

Споменът за случката преди седмица не само остави трайни белези по тялото ми, но и ужасяващ отпечатък в съзнанието ми. Мисълта отново да видя човека, който ми причини това, ме плашеше.
Плашещото не беше, че ми причини физическата болка, като белезите ми, синините по врата ми от ръцете му, сцепената ми устна и вежда, безбройните рани по корема ми, спуканите ми капиляри и подути очи от крушето му, а спомените от това, че човека, в който съм влюбена, човека на който дадох от времето си и сърцето си ме нарани толкова пъти, по този начин. Плашещото беше, че все още съм под влиянието му. Може би най-вече си признах, че ме е страх да го обичам, страх ме е от влиянието му върху мен и начинът по който ме кара да се чувствам. Изпитвам страх от това, какво бих направила заради любовта си към Хари.

Не бях казала на никой за случката ми с Харолд, освен на Ема. Всеки ден, тя идва у нас да ми прави компания със две кафета и кроасани от пекарната на булеварда, на който тя живее. Говорим си за неща, като какви нови клюки има в даскалото, дали са пуснали новия епизод на някой сериал или някоя подобна тема,за да избегне разговора за мен и Хари, защото знае че още не съм готова да говоря за това. Всеки ден идваше в 10:00 и си тръгва в 13:00 освен днес..

Здравейте,хорица.Исках да ви питам, дали ако се запиша в един конкурс с тази история (аз ще я довърша преди това) ще гласувате за нея.Тази история е най-новата и най-сантиментална за мен и затова давам много от времето си за нея. Утре ще обновя пак. Обичам вии!