Не само розите имат бодли

Предателство?

-Грозника не знае какво го чака! -каза въодушевено Мия след двучасови допълнения и промени в плана, който сега е съвсем различен от първоначалният.
  За мен беше много странно да участвам в такъв заговор, защото преди Хари не ми даваше да идвам на срещите, с който и да е било, за моя "безопасност" ,а дори веднъж го помолих, защото ми беше интересно как стават нещата.

Всъщност Маркъс не беше грозен, просто така се изрази Мия. Да, вярно че е нисък и прегърбен, но пък имаше хубави кафяви, почти черни очи и черна коса, която беше на перчем, но пък сигурно слага по една туба гел на ден. Лицето му е, като изваяно, заради скулите му, но за възрастта си изглежда, определено по-стар, отколкото е. Може би стила му, просто не казва "Аз съм 20 годишен момче",а по скоро "Аз съм на 27и живея,така както хората на 30".     Единствената татуировка, която съм видяла до сега е надписа на китката му "U can't judge me" ,но Хари каза, че има и една на гърдите, която е изображение на пистолет, точно до сърцето му. Каза ми, че е видял на едно парти, преди години, защото то е било при басейн на някакъв доста влиятелен човек.

Виждала съм Маркъс три пъти и през всичките той е облечен с едни и същи дрехи, предполагам има по 100 от тях, както Харолд с черните тениски. Бялата риза, синия панталон, часовника Ролекс и кожените обувки определено му отиваха на външността, както и на характера.
  По начина му на говорене мога само да определя, че самочувствието му е ужасно високо, също, че е нахален и открит.Казва това, което мисли дори, когото обижда някой с това и не му пука. Разбрах го, от срещата ни в един ресторант преди месеци, напълно случайно. Той излъчва някакво чувство на съмнителност към себе си, всякъш иска всички да го признават, да подхранват самочувствието му.
  Характера му е, както на повечето босове, които поддържат "славата си" с това, с което са известни - властта.

Изведнъж някой почука на вратата и ме извади от мислите ми, както и от разговора на приятелите ми, който не следях особено много.

Вратата се отвори и се показа онова момиче, което разкара Маркъс преди седмица –Ана Дийн.

Сестра му навлезе в апартамента без покана или нещо друго, с бавна грациозна походка, която излъчваше увереност. На лицето и се личеше притеснение, а погледа и се луташе ту към Мия, ту към мен, по някаква причина.

Няма и минута след, като тя влезе и Лиам веднага насочи пистолета си към новодошлото момиче.