Не само розите имат бодли

Чуствам се като в началото

Седях на дивана си в хола и гледах в една точка вече ,сигурно 1 час. Обмислях какво ще стане, ако направя това, за което си мисля. Взех телефона си и го реших. Написах съобщението, от което зависи всичко за мен сега.
"Готова съм" -това е съобщението, което ще определи дали ще го видя отново.
Чаках 10 минути в пълна тишина отговора си.
"Не си" -ето го и краткия му ясен отговор, който дава винаги когато не е в настроение
"Съм"-повечето нормални хора не биха искали обяснение от този, който се е опитал да го убие,но не и при хората, които са се влюбили в убиеца си
"Би трябвало да ме мразиш и отбягваш, а не да ми пишеш съобщения.. Учудвам се, че въобще ми пазиш номера. - не стига че преглъщам гордостта си, за да му пиша, а и ми иска отчет
"Не го. Взех го от Лиам, не се уливай."- Лиам е един пичага от неговата групичка, с който съм най-близка от всичките -"Желанието ми за обяснение е по-голямо от омразата и отвращението ми към теб"- моментално съжалих за избора си на думи, след като го изпратих

Първоначално мислех, че поне ще ми отговори. Чаках 30 минути- нищо. Нито една точка, запетая или 'ок'. Нямаше значение дали ще ми се развика или ще ме игнорира, просто имам нужда от отговор.
Всъщност,защо той да ми е сърдит?Харолд дори не може да ме вини, че го мразя. Боже, кой заблуждавам аз не го мразя, не и с онази чиста злоба и омраза, по-скоро съм разочарована и изпитвам нетърпимост. Да..това е чувството което в началото изпитвах към него, когато се запознахме онази вечер.

В началото всичко беше различно, някак по-лесно и просто, но само за мен. Не го познавах и съдех за него само от слуховете. Не знаех нищо за миналото му и какво е преживял,а само за това какви ужасни неща върши сега и какъв е бизнеса му.Но тогава, не знаех защо го прави, каква е причината или какво го е принудило, да бъде това, което е сега. Слушах клюките за Хари и си мислех, че знам кой е Харолд Стайлс.Но не беше така. Не и докато не го срещнах на онази улица, където всичко се случи за една нощ.

Ретроспекция :
-Да мамо, знам, че те излъгах. Не, не чувствам вина,че излязох на едно смотано парти. Всеки ден съм вкъщи, една вечер реших да изляза и ти веднага започваш. Не майко, не съм пияна и все още съм си девствена. Няма да се прибера.. Стига де... Офф добре, идвам. - затворих и, и изпсувах мислено. Тръгнах към една малка уличка на която беше спирката или поне се надявам да е там. Видях я и седнах за да изчакам автобуса в пълна тишина, на малка затънтена улица, без нито една улична лампа наоколо.