Не само розите имат бодли

Истина

• Ретроспекция от името на Лиам:

Бях тръгнал към хората на Хари в бара, за да ги повикам преди да я видя.
Видях я. Сигурен съм, че това беше тя. Зърнах кестенявата и коса, която беше пусната и падаше свободно на раменете, леко мазна и рошава, но пак беше много красива. Усетих аромата на парфюма и, с който ме опияняваше всеки път, щом целунех врата и, щом заровех главата си в свивката на шията и, за да я почуствам. Чух гласа и, който ми помагаше да забравя всички проблеми, този който ми казваше 'Обичам те' този,който имаше способността да накара демоните ми да утихнат, докато танцува с ангелите ми.
Тя седеше там. Жива. Красива. Пленяваща.
Взираше се в мен с кристалните си сини очи, пълни с много любов и сълзи.
Видях я и забравих, защо съм тук, къде съм, колко е часа, кой ме чака, кой съм аз.
Гледах само нея, чуствах само нея, усещах само нея, мислех само за нея, чувах само нея, живеех само за нея.
Моята малка красива Мия. Моето съвършенно момиче, тичащо към ръцете ми беше живо.

-Жива си. -казах обгръщах крехкото и тялото в ръцете си
-Ще ти обясня всичко, сега моля те -целуни ме. -каза умолително, не изчаках и секунда и притиснах устните си към нея бързо и страстно. Движехме се в синхрон, устните ни си пасфаха идеално, защото моите бяха създадени създадени за невлизах,а нейните можеха да докосват само моите.

-Те идват... идват за Кристин. -каза Мия задъхано след като се отделихме

-Откъде знаеш за това?! -попитах объркано

-Маркъс, той... той изсценира смъртта ми и ме държеше в онази къща при Зейн- проплака тя в ръцете ми докато мокреше със съзлзите, които не знаех дали са от радост или тъга, вече.

-Той какво!?-отделих се от нея с яростен поглед в очите

-Не прави нищо импулсивно Лиам! Аз съм тук. Виж ме! Избягах и сега имам нужда от теб. Имам нужда да предпазите приятелката ми! -каза тя припомняйки ми на къде бях тръгнал

-Забравих, че те чакат да доведа подкрепление! -казах бързо

-Няма да имате нужда, Маркъс ще е сам.

-Да тръгваме към тях! -тя започна да тича към колата аз я погледнах и казах:
-Все още не мога да повярвам,че си жива!

-Лиам?- отвърна тя

-Да.-казах аз докато ходех към колата

-Обичам те.-чух я да казва докато влизах,чух да казва онези 2 думи, които не бях в последните месеци

-Повече от всичко възможно?
-Много повече.
-Обичам те. -отвърнах и аз
-Оттук до невъзможното?
-И до края му. -поставих ръка върху бедрото и, и запалих колата

Край на ретроспекцията •
Гледна точка на Хари:

-Тя е ж-жива? - казах неразбиращо, останал без думи

-Здравей,Хари! -привикна се гласа на живото момиче по телефона

-Мия! Но как? Кога? Защо? -попитах неадекватно

-И аз се радвам да те чуя, Харолд! Как си, какво си правиш. -каза саркастично Мия, както винаги

-Какво си правя ли?!В болницата съм с Кристин и чаках шибаното ти гадже да дойде, но той НЕ дойде и сега Кристин е в болница, най-после в съзнание след 1 час!-изивках телефона, като привлякох погледите на всички в коридора

-В коя болница сте?! - каза нервно Лиам

-Централната,както миналия път- всеки път сме в тази и повечето ни познават там

-Тази, в която умрях?-чу се Мия

-Да,същата. -отговорих и осъзнах колко абсурден диалог водим

-Там сме до 10 минути.-каза Лиам

-Чакаме ви. -съобщих,готов да затворя телефона

-Оу и Хари? Не казвай все още на Кристин. Искам да я изненадам! -каза Мия ентусиазирано

-Да ви имах изненадите "Изненадаа, познай кой е жив! " -казах с просторен на нейния глас.

-Довиждане, Хари. -каза оттегчено тя

-Хей, Мия. -казах аз
-Да? -отговори Мия
-Липсваше ми дразнещия ти глас. - отвърнах искрено
-Оо колко сладко, и на мен ми липсваше Хари-Мари. -каза тя лигаво
-Стига с този прякор.. тъп е-казах докато мислено извъртах очи
-И ти си тъп. -още не се е върнала и вече почна с обидите, но всъщност и те ми липсваха
-И аз те обичамм-казах лигаво, като някоя тийнейджърка и затворих телефона.

•Малко по-кратка е, но пък досега пуснах 2,а до края на вечерта може още 1 (днес ми върви) •

Обещах в събота и неделя да обновявам по често и си спазвам обещанието √

Исках също да благодаря на тези, които гласуваха за мен на BAWP,защото заради вас съм на 3 място. Също така, голями благодарности на всички от екипа, защото без вас, състезанието нямаше да е същото.

Обичам ви!