Не само розите имат бодли

Една бутилка уиски

Преждевременно при Зейн :

Всички моменти, които ме измъчваха сякаш нарочно искаха място в съзнанието ми, но то бе претъпкано. Всички случки се повтаряха пак и пак и пак.

Чувствах се изтощен. Това е истината.
Чувствам се, като изцеден от живота.

И какво правя по въпроса?
По средата на нищото съм в някаква шибана гора, облегнат на колата, която струва повече от живота ми с бутилка уиски от която отпивам през 3 секунди. По средата на нищото съм, докато момичето, което обичам е сигурно на хиляди километри от тук, вече.

                Ретроспекция :

—Когато тя се оправи бъди сигурен, че ще заминем. Не я търси, защото само ще си загубиш времето.

—Не можеш да искаш такова нещо от мен, като ти сам я простреля!Не може да си отиде, по дяволите! –крещях бясно, блъскайки ръката си в стъкленото огледалото до мен.

—Тя. Си. Тръгва - сигурно каза Маркъс – Разбираш ли това? Ана и аз се махаме шибано далеч оттук и заклевам се, че повече няма да стъпим на това проклето място.

—Не можеш - прошепнах тихо.

Когато се осетих, Маркъс си беше тръгнал, огледалото беше на хиляди малки парченца, а кокалчетата ми бяха окървавени.

     Край на ретроспекцията

—Не можеш - тихо прошепнах отново на себе си и отпих от бутилката Джак.

Тя отново щеше да ме остави и този път нямаше да се върне, а аз нямаше да мога да я изчакам.

—НЕ! НЕ, НЕ МОЖЕШ ДА МЕ ОСТВИШ ОТНОВО!! ПО ДЯВОЛИТЕ, ТРЯБВАШЕ ПОНЕ ВЕДНЪЖ ДА НЕ БЕШЕ ГОРДЕЛИВА КУЧКА И ДА СИ ПРИЗНАЕШ, ЧЕ МЕ ОБИЧАШ!! - дрезгаво изревах. Ритах гумата на колата отново и отново. Докато болката не отмине, но тя не си отиваше.

                 Ретроспекция :

—Знаеш ли какво ми липсва в телефона? Сега го разбрах и явно трябва да кажа на ония какъв е проблема и някак да се оправи - попитах я захилен, заради простотията, която щях да кажа.

—Какво? - отегчено попита Ана. Знаех, че може да се прави на недостъпна, но всъщност умира за компанията ми.

—Номерът ти - намигнах й.

—Ужасен флиртаджия си - изпуфтя Ана и седна на дивана до мен.