Не само розите имат бодли

Студенината в погледа ми

Гледна точка на Хари:

Бях влязъл отдавна вече в залата, както и много други наркобосове, които нервно чакаха събранието да започне.
Всички тук бяха наистина лицемерни. Смееха се, обменяха си информация и разказваха коя ще е новата им кола, която ще се включи към колекцията. Но всички знаехме, че в ума си вече са измислили хиляди начини как да се отърват от конкуренцията, да приберат парите или пък да си уредят сметките.

Аз не вкарвах нищо лично. Лиам също. Трябва да продам нещо? Няма проблем, стига да се заплати съответна цена. Не обичам да се включвам в големи сделки и да работя с хора, на които нямам доверие, заразлика от помярите в тази зала.

След минути през вратата влязоха и изгубилото се семейство Дийн. Шибания Маркъс се усмихваше нагло докато беше хванал под ръка сестра си. До Ана беше застанал копелето, което обърна света, за да намери къде се бяха покрили. Оглеждаше кой беше пристигнал тук, а с погледът си сякаш гледаше през всеки един от тях. Не изглеждаше много радостен че е тук, все пак...

Когато ме видяха, тръгнаха към трите свободни стола до мен и Пейн (по принцип останалите наркобосове не обичаха да сядат около мен по срещите).

-Добре дошли в Лондон, туристи -засмях се аз и прегърнах Зейн.

-Добре заварили, Стайлс -усмихна се той нервно - Как не ми липсваше кучия студ тук!

-Айде, сядайте, че започва -припомни ни Лиам.

По принцип не чакахме никого да дойде, защото вече се бяхме събрали обичайните. Точно затова се учудихме, когато чухме как накой се качва по стълбите с тежки стъпки. Поливната мъже в залата вече бяха извадили пистолетите, които бяха скрили от проверяващия.
Вратата се отвори и оттам влезе човека, който най-малко очаквахме, а и желаехме.

-Извенете ме, но имах малко работа за вършене -нагла усмивка се простря из лицето на Майкъл.

Бях готов да се изправя и да го вкарам в болницата на момента. Вече си представях гледката как юмрукът ми се разбива в шибаната му челюст. Може би щях да се преструвам, че дори не го познавам, но след това, което причини на Кристин мозъка ми крещеше "Гръмни го".

Найл беше настъпил крака ми, пречейки ми да стана и да му бия едно круше. Погледите на Маркъс и Зейн също бяха насочени към мен, въпросително.