Повтори го

590 37 8
                                    

Гледна точка на Кристин :

Обърнах се на другата страна нервно и се опитах да се раздвижва, но пространството беше твърде тясно.
Огледах се и видях Зейн на стола, където явно е заспал. Бях на дивана, а върху краката ми имаше разни листчета и пластмасови бутилки бира.
Избутах ги от мен и изпуфтях ,заради кочината,която онези "симпатяги" са направили.

Все още бях с потника от вчера, който имаше едно малко петно от кола в края и с клин, който не помня кога съм сложила. Но тези момчета тук са ме виждали и в по-лошо състояние така, че не могат да ме съдят.

Станах рязко от дивана и остра болка в главата ми се появи. Е, явно и аз съм пийнала... малко.

Погледа ми тършуваше из стаята и не знаех ,от къде да почна и какво да направя първо.

-В кухнята има кафе - каза набързо някой.

-Какво стана снощи? -попитах Лиам и тръгнах към кухнята

-На кратко - пихме. Много. Прекалено много - 'обясни той'

-А Хари къде е? -отново обиколих стаята с поглед.

-Мислех си, че няма да попиташ и щях те поздравя, че издържа толкова време - засмя се саркастично и погледна през прозореца -Отвън е. Прави се, че мисли или нещо подобно.

-Ок. Някакви новини от Мия?-зададох поредният въпрос.

-Не ми е звъняла, но е добре. Сигурно си е в тях и чака, като нас да отмине драмата с Ана.

-Ана... -сбръчках лицето си при изреченото.

-Да, определено не му е лесно на Зейн.

-Не е зависело от него и го знае. Просто търси някого, когото да обвинява, за това че тя си е заминала - отпих от горещото кафе, което изгори езика ми.

-Тук май говореше от личен опит - повдигна вежди небрежно, но веднага съжали за казаното, когато видя ,че ми става неудобно. -Хей, съжалявам.

-Няма нищо, това е минало.

-И все пак - тихо каза Лиам.

-Аз ъм, отивам при Хари да го видя -изговорих напрегнато и се усмихнах, за да стопа напрежението.

-Да, отивай.

Бавно излязох от вилата и веднага щом погеднах в ляво на верандата го видях.
Беше седнал на широкото кресло пушейки цигара, която от време на време оставяше в пепелника, за да отпие от кафето на масата.
Погледа му беше замислен и съсредоточен в една точка далеч от тук. Някъде из зелените борчета, от които някои бяха отсечени, а други на път да бъдат премахнати.

Не само розите имат бодли Where stories live. Discover now