Гледна точка на Кристин :
Чаках Хари да се преоблече, за да отидем до болницата.
За пореден път днес звънях на Лиам и Мия, но никой не отговаряше на телефона си,никой не искаше да се свърже с мен, за да ми каже как е Ана.
Всякаш нищо не се е случило и всички са просто заети у тях.Нещо се беше объркало.
Вчера не можах да заспя, защото веднага щом затворех очи ,гледката как Ана умира ме преследваше. Не можех да си избия думите й от главата си.
А и нямах представа какво ме спира да предам думите й на Хари. Просто всичко е толкова сбъркано и имам чувство, че ако му кажа това ще се случи нещо ужасно.
Предчувствието ми го говори, а дори не знам кой е Майкъл.
Всъщност предчувствието ми тази седмица ме предаде доста пъти, така че и не мога да вярвам и на собствените си инстинкти.
Чух тежките стъпки на Стайлс и веднага насочих погледа си към него.
Както винаги - бяла тениска и черни дънки.
Понякога си мисля защо толкова обича бели тениски и осъзнах нещо. Ами, ако ги носи, защото се чувства по-добър в бяло? Знам, че е странно, но е съвсем възможно. Да си избива комплексите с бели тениски.
-Да тръгваме - кимнах на 'заповедта му' и затръшнах силно вратата след себе си.
Само, ако можех да сторя това и в живота си.
Влязохме в колата му и аз отново потънах в мислите си.
От сутринта нещо не прихвана и само мисля.Просто, живота, който водя е толкова много прецакан.
Всички ние сме прецакани, но всякаш само аз го осъзнавам.
Имам чувство, че аз преминавам около живота си, като зрител.
-За какво мислиш?- заинтересува се Хари, а вътрешно знаех, че в момента очаква да му кажа, ще не мисля за нищо и да отминем всичко.
-Мислех за това колко сме прецакани -разко му отговорих.
Той ме погледна объркано, но не каза нищо, а само чакаше да продължа.
-Всякъш над нас тегли проклятие и след всеки решен проблем изникват още 10.Когато си мислим, че вече може и да получим щастлив край, нещо отново се изпречква на пътя ни и прави само едно - разрушава- изповядах се, като грешник в църква пред него.
YOU ARE READING
Не само розите имат бодли
FanfictionКогато го погледнах, погледа му беше празен.Зад онези зелени очи, които привличат всяка жена в радиус от 2 км се виждаше празнота и самота.Можех да видя болката в очите му. Тази която прикрива пред всеки, но откри на мен- момичето, което вижда за пр...