Texting with Mr. Avery

3

-Бихте ли ми обяснили защо не внимавате в часът ми госпожице Блейк? Да не би материала да ви оттекчава?

-Н-не сър.

-Станете! - какво? - Надявам се да сте усвоили материала от миналият час.

-А-аз отцъствах и не...-бях прекъсната от сторигят му глас.

-Това ли е оправданието ви, Блейк? - замълчах си.

-Съжалявам...

-Не е достатъчно. Ще се наложи да останете след часът за да направите и краткият тест, който очевидно сте пропуснали.-кимнах и си седнах.

Ако нашите разберат за това ще стане лошо. Но това далеч не е най-големият ми проблем. Ще трябва да остана с него в една стая сами. Какво ще правя?

Мислите ми как да избягам от него бяха прекъснати от биещият звънец. Побързах да стана и да си тръгна незабелязано, но бях спряна.

-Госпожице Блейк! Надявам се, не се опитвате да се измъкнете от консултацията?

-Н-не, а-аз просто забравих. - отвърнах и се върнах на мястото си. Той стана от коженият си стол и дойде до чинът на който бях седнала. Чувствах се така сякаш въздухът едва достигаше до дробовете ми.

-Това е теста. Двадесет и три въпроса. Имате двадесет минути, след което ще проверя теста ви и тогава ще сте свободна... Приятна работа! - след като погледнах въпросите щях да припадна.

Материалът беше много стар, отнемайки ми цели петнадесет минути за да разбера, че изобщо не помнех нищо.

-Остават ви пет минути, до края. Ориентирайте се към приключване! - когато чух думите ми сякаш мозъкът ми започна да превключва.

Ръката ми започна да се движи сама, ограждайки случайни отговори. Накрая бях оградила всичко случайно. Точно когато оставих молива си чух някаква мелодия, идваща от часовникът на... Дори не знаех името му.!

-Надявам се, да сте приключили, защото времето ви приключи. В противен случай губите точки!

-Готова съм. - съобщих, продавайки теста си.

-Ще ви помоля са спазвате учтивата форма. Все пак вие сте ученика тук!

-Извинете.. Сър?

-Така е по-добре! Седнете на мястото си и изчакайте да проверя теста ви.-Кимнах и се върнах на мястото си както ми бе наредено.

Мога да кажа, че това бяха най-дългите седем минути в живота ми. След като остави химикалката си ме повика да отида при него.

Трябваше да внимавам много да не се спъна някъде, защото усещах краката си като кашкавал. Когато стигнах до бюрото му, усетих аромата му. Ухаеше толкова опиеняващо. Бях напът да затворя очите си, когато дрезгавият му глас ме извади от равновесие, карайки ме да залитна назад.

Чаках удара със пода, но той така и не дойде. Вместо това усетих мускулести ръце които ме придържаха. Когато отворих очите си срещнах неговите. Бях се озовала на сантиметри от скута му. Изправих се бързо и оправих полата си.

-И-извинете!

-Внимавайте повече, госпожице Блейк! - предупреди ме, натъртвайки на госпожице.

-Извинете ме господине.

-Няма значение, как успя от двадесет и три въпроса да не изкараш и един верен.? - какво? Нито един? Нула точки? - Часовете не са достатъчно за да поправите оценката си, но има консултации и мисля, че ще се налага да я посещавате редовно. Ще ви давам допълнителни работи за да поправите оценката ви и следващият час ще имате тест. Надявам се този път да отворите учебника и да научите нещо. Дори и един верен отговор ще бъде постижение.... Свободна сте. - едва чаках да го каже. Имах чувството, че ще се разплача. Взех раницата си и излязах възможно най-бързо от стаята,сякаш от това зависеше живота ми.