27

765 71 5
                                    

Времето минава твърде бавно без него, но и твърде бързо със него. През последните три дни с Джак се държим като приятели. Първоначално беше странно. Искаше да разбере защо реших да сме точно приятели.

Не му казах, че ги видях. Казах му, че искам да спечели доверието ми без лъжи. Той се съгласи и постепенно започнахме да се отпускаме. Да разказваме смешни истории... Не веднъж се замислих ако някой от нас иска да излезе на среща с друг.... Трябва ли другият да се съгласи? Има ли право на мнение?

Реших днес да попитам Джак, но не исках да му го казвам директно. Опитах се да го попитам по заобиколният начин, но той не разбира от намеци.

-Не те разбирам....

-Добре.... Има едно момче... Което ми предложи да изляза с него. Имаш ли нещо да кажеш?-наблюдавах реакцията му внимателно. Объркване, асимилация и накрая ярост.

-Какво значи това!? - каза на висок тон?

-Просто попитах!-отвърнах спокойно.

-Ти шегуваш ли се, Ана? Нямаш право да се срещаш с този? Кой е? Кой те попита? Преподавам ли му?

-Джак, стига не се дръж така. Ние сме приятели.... - той ме прекъсна.

-Приятели!! Каза, че сме такива само за сега! Как изкаш да ти се доверявам ако излизаш с друг? Никой друг няма право да те има ако това между нас може.... - този път аз го прекъснах.

-Джак! Исках да те попитам дали имаме право да излизаме с други, не съм казала,че ще се съглася. - защитих се аз.

-Това е все едно да ти кажа, че искам да сме заедно, а същевременно да изляза със сестра ти!- Защо все улучва най-правилните примери?

-А не го ли направи? - прошепнах.

-Какво?

-Не излезе ли с нея? Не я ли целуна?...Съжалявам Джак! - отново си тръгнах.

Знам, че не решавам проблемите, бягайки от тях, но всичко ми дойде в повече. Джак, сестра ми, желанието да съм със него и желанието да спра да мисля за това, че се целунаха. Искам да го забравя поне за малко...
Мислех, че няма да го видя пак, но не. Той ме последва....

Texting with Mr. Avery Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt