Texting with Mr. Avery

9

Днес имах консултация с Джак. Минаха два дни от разговорът ни с Джак и онзи Джак с когото си писах. Сякаш изчезват по едно и също време.

Мислех много за това кое ме прави щастлива и накрая разбрах. Бях толкова щастлива, че едва се сдържах да не изкрещя. Очаквах с нетърпение да настъпи часът за консултации за да му кажа.

Да му кажа...
Ами ако не го е грижа? Защо да го занимавам с моите глупости? Сигурно си има много по-важна работа от това да слуша за проблемите ми.. Може би просто е бил любезен като ме посъветва да поговорим. Едва ли се е интересувал.

Мислите ми бяха прекъснати от биенето на звънеца, известявайки ни, че и последният час е свършил. Станах от мястото си и се преместих на първият чин. Чаках не повече от пет минути, когато вратата се отвори и през нея влезе той.

-Здравей,Ана!-поздрави ме.

-Здравей! - усмихна му се. - Е, какво ще правим днес?

-Смятам да прочетем едно от новите произведения.....Нека да се запознаеш с бъдещият материал, а след това ще направим и таблица с биографичните данни на автора.

-Добре, но аз.... Забравих си учебника и... - усещам как страните ми горят. Сигурно ме мисли за глупава.

-Може да гледаш от този. - подаде ми своят учебник. - Ще прочетем кратък откъс като диалог. - кимнах. Всичко беше до колкото може наред докато не стана от стола си, приближавайки се до мен. Седна до мен на чинът и се приближи още повече. Усещах го толкова близо, но същевременно толкова далеч.

Ухае странно, но привлекателно...Беше способен само чрез аромата си да ме изкара от този свят. Бях се унесла в някакава друга страна, докато той не ме побутна. Едва тогава си спомних причината да е опасно близо до мен.

Когато едва успях да се съсредоточа усетих ръката му на кръста си. Какво прави? Продължих да чета, но тогава ръката му се задвижи нагоре, минавайки през гърбът ми, стигайки до главата ми. Обърна лицето ми към неговото и започна да се приближава още повече... Какво цели? Да ме целуне ли иска? Сякаш не можех да помръдна. Бях като препарирана докато скъсяваше разстоянието по между ни.

Едва когато устните му бяха на милиметри от моите чух дрезгавият му глас.

-Някога би ли се съгласила да  излезеш с мен? - след като това стигна до мозъкът ми и успях да го асимилирам. Станах от стола си, предизвиквайки падането му. Погледнах към Джак, който следеше движенията ми. Взех раницата си и избягах.

Какво по дяволите стана? Защо се приближи толкова много? Защо ме попита дали искам да изляза с него.? И най-лошото... защо сега съжалявам, че избягах?