Джак:Ана....
Ана:Да?
Джак:Ние приятели ли сме?
Ана:Ъм... Така мисля.
Джак:Аз също. Нали? 😓
Ана:Да.. Разбира се, ние правим неща които са нормални за едно приятелство. Нали? 😓
Джак:Да видим... Пишем си, забавляваме се заедно😏😉
Ана:➡️🤕само припомням!
Джак:Е, не в такъв смисъл! 😅
Ана:😂😂Какво друго?
Джак:Споделяме, искаме си съвети....
Джак: Знаеш ли? Сега разбирам, че аз наистина ти имам голямо доверие, Ана!
Ана: О.😳
Ана:Аз също.... Предполагам.
Джак:🙂
Ана:🙂
Джак:Онзи ден беше споменала, че съм привлекателен.... 😏
Ана:О, не пак! 😓
Джак:Какво? 😂
Джак:Исках просто да те попитам какво те кара да мислиш така? 😇
Ана:😑😓😳Ами... Ти.... си много мил и добър, помагаш ми....
Джак:Да.. ?
Ана:... Караш ме да се усмихвам.☺️ Да се смея дори когато ми се плаче.😢 Караш ме да се чувствам сякаш наистина имам верен приятел, който наистина да ме познава. 😳
Джак:О.
Джак:Ана... Не знам какво да кажа.
Ана:Може би звучи странно да го чуеш от една "непозната", но... Ще бъдеш ли мой "НДП"?
Джак:Това "НДП" най-добър приятел ли е?
Ана:.. Да. 😳
Джак:Разбира се... С удоволствие ще бъда! ☺️
Ана:🙂Радвам се.
Джак:Имам малко работа.
Джак:Ще ти пиша след малко. ☺️
Ана:Добре... 🙂
Малко по-късно получих съобщение от него. Когато го прочетох останах без думи.
Джак:Искаш ли да се срещнем?
Джак:Ана?
YOU ARE READING
Texting with Mr. Avery
FanfictionСтоях и наблюдавах от прозерецът. Гледайки как птиците летят ниско се сетих за думите на баба. -Знаеш ли какво се случва когато птиците летят ниско?-след думите ми, усетих как се изправя бавно от стола си и тихомълком се доближи до мен. Усещах дъхът...
