Texting with Mr. Avery

18

Колкото и да не исках трябваше да отида на училище и да го видя! Защо?!

Когато пристигнах пред училището го видях да слиза от колата си. Усмихна ми се слабо. Трябва да отвърна, нали? Дойде до мен и ме поздрави.

-Добро утро, Ана!

-Добро утро, сър! - може да е излязло малко грубо от устата ми, но все пак бяхме в училище.

-Всичко наред ли е? - кимнах.

-Трябва да поговорим! - каза изведнъж.

-Защо!? Защо всички искате да говорим?! - изкрещях. Какво ми става? - Извинявай...!

Преди да съм успяла да довърша изречението си бях издърпана в един от кабинетите.

-Какво ти има, Ана? Защо се държиш така с мен? Още вчера когато ти писах ти се държа ужасно грубо... - чакай какво?

-Момент! Ти си ми писал? За какво говориш? - след думите ми той замръзна.

-Писал ли казах? Имах предвид казах... - усещах, че ме лъже, но не ми пукаше особено.

-Наистина ли не знаеше, че съм ѝ сестра? - попитах го тихо. Колкото и да се опитвах да не си създавам грешни изводи не успях да спра думите си.

-Какво? Мислиш си, че съм те поканил на среща само, защото Лариса ти е сестра? - каза по-скоро шеговито, но след краткото мълчание по между ни, усмивката му се стопи. - Не мога да повярвам!

-Защо?

-Ти наистина ли ме питаш това? - усещах тъгата в думите му, но вече не знаех дали е истинска или не.

-Защо се учудваш толкова?! Познаваме се едва от месец ако не и по-малко! Няма как да ти се доверя толкова лесно! -развиках му се, може би не бях права, но не успях да поема контрол над нервите си! Просто избухнах....

-Какво сега не познат ли съм!? - Той също се развика.

-Може би, да!

-Тогава защо излезе с мен?!-попита ме, крещейки.

-Защото бях отчаяна и разочарована! - дори не знам защо му го казах. Веднага щом погледнах към очите му съжалих. Исках да го нараня, да но не и по този начин.

- Джак, аз.... - преди да успея да кажа каквото и да е той излезе от стаята. Аз съм глупачка! Защо му казах това?!

Вярно, че не бях много добре психически онзи ден, когато се съгласих, но не съм приела заради това! Просто исках да спра да мисля за онзи Джак и успях. Определено не съжалявах, нали?!

Целият ден днес беше ужасен. Когато и да го срещна в коридора той отбягваше погледа ми или се заговаряше с някого. Беше ужасно само чувството да ми бъде сърдит. Беше прав да ми се сърди, аз прекалих.!

След краят на последния час, трябваше да взема учебника си и отидох до шкафчето си. Когато го отворих някакъв лист падна от него. Вдигнах го, а написаното вътре ме накара да съжалявам още повече.

"Може да съжаляваш за срещата ни, но искам да знаеш, че аз не съжалявам. За мен това беше най-хубавата среща!

Това, че се познаваме от по-малко от месец, не ми пречи да ти вярвам! Не искам да си мислиш, че съм те поканил заради сестра ти или нещо подобно! Не! Поканих те, защото още първият път когато се срещнахме нещо в теб ме привлече. Усещах, че си специална!

         И все още го усещам!

                          От Джак. "