Texting with Mr. Avery

42

Днес имах час със Джак, но не знаех дали да се радвам или да плача. Всъщност дори не знаех дали ще се появи.

Цял ден не успявам да се концентрирам. Постоянно мислех за него, за първата ни среща за това с какво съм заслужила всичко. Неусетно времето се изниза и дойде време за момента да разбера дали се е появил.

След като звънеца би очаквах вратата да се отвори и през нея да влезе Джак, но не се случи. Всички излязоха от стаята, останах само аз. Когато бях на път да си тръгна точно като тях вратата се отвори и през нея влетя Джак. Огледа стаята и когато ме забеляза замръзна.

Бяхме вперили поглед един в друг. Никой не правеше нищо. Той просто стоеше там и ме наблюдаваше. Той тръгна да казва нещо, но аз вече се бях изправила и затичала към него. Когато вдишах аромата му усетих как ръцете му се обвиват около кръста ми.
Стояхме така колко? Десет минути? Двадесет? Не знам, но ми се искаше това да продължи цяла вечност.

-Толкова ми липсваше... - развали тишината по между ни.

-Защо не ми отговаряше? Защо се държеше така Джак? - попитах го.

-Аз... Съжалявам, Ана. Бях извън града и изключих телефона си... Исках да помисля за всичко.... - обясни ми той.

-Много съжалявам... Не съм искала да те карам да ревнуваш. Просто исках да опозная приятелите ти... Но ако това не ти харесва, обещавам ти, повече няма да го правя само не ме оставяй, Джак.... Моля те! - самотна сълза се стече по бузата ми, но Джак я избърса. Повдигна брадичката ми, карайки ме да прикова погледа си в очите му.

-Това не ми пречи... Просто се чувствах странно. Но никога няма да те оставя, Ана. Обещавам ти! - каза и се доближи, докосвайки устните ми със своите.

Тъкмо когато реших, че вече всичко е наред чух как някой отваря вратата. Преди да съм успяла да реагирам, вече ни бяха видели. И не кой да е, а те....