Texting with Mr. Avery

49

Гледах към празната сива плоча с гравирани имена. Изглеждаше толкова самотна и студена. Погледа ми мина по гравираните букви образуващи Анабел Стивън Блейк. Сълза се стече от окото ми. Бях слаб, а тя ме остави.

Щом затворя очите си, пред мен изниква гледката на безжизненото ѝ тяло, цялото в кръв. Закъснях.

Аз съм виновен за всичко. Тя си отиде, защото аз не успях да изпълня обещанието си. Оставих я.Да вървя по дяволите! Защо изобщо се хванах на глупостите на Лариса.?! Сега Ана я няма! Няма я! Отиде си....

Качих се в колата си, все още пред себе си виждах Ана. Всичките ни моменти заедно. Всеки път щом се усмихне, как сърцето ми забавяше темпото си. Как гогато плачеше сърцето ми се късаше.

Завих по пътя към къщата си,макар насълзените си очи знаех пътя отлично. Познавах го. От както Ана почина идвам тук всеки ден. Пуснах волана с едната си ръка за да изтрия сълзите от очите си, но в следващият момент забелязах някаква кола точно срещу мен. Опитах се да завия за да избегна удара, но се забих в едно дърво. Всичко ме болеше. Душата, тялото. Чувствах се счупен, но  всъщност бях такъв. Макар болката не мислех за себе си. Мислех за Ана. Опитвах се да не заспивам. Да остана в съзнание, но в главата ми изплува една мисъл. Трябва да се предам само така ще бъдем отново заедно....

------------------------

Събудих се в леглото си. Какво по...? Какво стана?! Аз не катастрофирах ли? Чух шум идващ от долния етаж. Ана? Станах от леглото си и излязох от стаята си тичешком. Запътих се към мястото от където се чува шума и  разбрах, че идва от кухнята. Влязох там.

-Ана!? - извиках, но на празно. Вътре бяха момчетата.

-Каква Ана? Да не заби някоя снощи? - подметна весело Корбин. Какво говори? Нима се прави, че не знае.

-Корбин, няма смисъл да се преструваш, няма я. - отбелязах тъжно и седнах на стола до Зак.

-Джак, добре ли си? Кой го няма? - попита ме Зак. Погледнах към Корбин, подтиквайки го да им каже.

-Не ме гледай така нямам си на представа за какво говориш! - оправда се той.

-Говоря за Ана! Тя можеше да е още жива ако вие не бяхте дошли! Можеше да е още жива ако ти и Лариса не се бяхте появили! - извиках му. Знам, че Корбин не е виновен, но сякаш ми стана нещо. Изгубих контрол над емоциите си.

-За какво говориш!? Каква Лариса? Каква Ана?-извика ми обратно.

-Да не говориш за бившата ти? - намеси се Джона.

-Добре, но коя е Ана? - попита Корбин.

-Какво ти става? Какво ви става на всички!? - извиках им.

-Джак успокой се! - Зак дойде до мен, хващайки раменете ми.-Коя е Ана?

-Тя беше моето момиче! Всичко беше перфектно, но само защото е била моя ученичка ни разделиха. - казах, гледайки към Корбин.

-Джак, сънувал си! - каза той.

-К-какво? - какво съм сънувал?

-Сънувал си. Тази Ана не е твоя ученичка, тъй като ти започваш работа в училището след два часа.

-Не, не е възможно. Тя е сестрата на Лариса. - поясних.

-Какво говориш? Бившата ти, няма сестра.! - отбеляза Джона.

-Виж, Джак ще говорим по-късно. Най-добре ще е да се приготвяш за да не закъснееш още първия ден. Хайде, върви! - изпрати ме в стаята ми Зак.

Не може да съм сънувал. Ана... Аз няма как... Всичко беше толкова реално! Връзката ни, смъртта ѝ...

След като бях готов излязох и потеглих към "новото" училище. Какво ми става? Когато стигнах до класната стая невредим, си поех въздух и влязох вътре. Огледах се, но погледа ми попадна да един човек. Момиче.

Т-тя имаше кафява коса и з-зелените ѝ очи. Тя беше копие на Ана. Излязох от транса в който бях попаднал, взирайки се в момичето и поздравих класа. През целият час я наблюдавах. Може би изглеждах зловещ, но трябваше да се обедя, че не е Ана.
В края на часа всички излязоха. Освен тя.

-Има ли нещо Госпожице... ? - попитах я.

-Алис. Алис Дейв! - Ана... Блейк...

- Аз... Ъм... Аз съм Джак Ейвъри.-казах ѝ.

- Господин Ейвъри....Ще се виждаме! - усмихна се с усмивка която ме разтапя, след което излезе,а аз останах след нея като поразен. Усетих нещо, в гърдите си. Сякаш това наистина е Ана.... Алис.

.. Край..