Texting with Mr. Avery

24

Откачих! Вече не съм добре психически. Страх ме е! От както  Джак ми писа онези глупости имам чувството, че някой ме следи или наблюдава.

Цял ден в училище се оглеждах за хора които се взират в мен, но почти не забелязах такива. Казах почти заради Господин Ейвъри. Когато и да се разминем ме наблюдаваше.

Дори през целият час не спря да ме зяпа. Днес трябваше да остана на консултация, но не исках. Щях да си тръгна....

-Госпожице Блейк! Не сте забравили за редовната си консултация, нали? - дори не го погледнах. Върнах се на мястото си, чакайки да направи или да каже нещо. Нищо. Когато не чух гласът му или не усетих дори малък признак, че се движи го удостоверих с поглед.

Стоеше там и ме зяпаше. Погледнах го в очите и погледите ни се срещнаха. Телефонът му звънна, прекъсвайки зрителния контакт, а той затвори.

Въпреки това продължи да се рови в телефона си. Надявах се да не забележи, че го наблюдавам. Надявах се и да ми обърне внимание, но не го направи. Продължих да се взирам в него. Почти виждах какво прави. Или поне така си мислех, защото изглежда, че пише съобщение. На сестра ми ли пише? Станах от мястото си и застанах пред него. Отново нищо. Тогава хванах ръката му при което той се изплаши и изпусна телефона си.

Наведох се да го вдигна и видях чата.

          Ана ви блокира.
         Ана ви отблокира.

Джак:Не искам да те изплаша!

Джак:Само да разбера, защо си тъжна?

Джак:Какво ти има?

Забелязах, че телефона ми е в другата му ръка. Изправих се и го грабнах.

-Ти си.... Джак?

-Да, Джак съм? - прошепна. - Извинявай, че.... те изплаших, но наистина се притеснявах за теб! Ти си тръгна така внезапно...-прекъснах го.

-Трябва да вървя.... Ще закъснеете за срещата със сестра ми, Господине!

-Ана!...

Тръгнах си, оставяйки го просто така. Той дори не знаеше защо му се сърдех. Той дори не сметна за нужно да ми каже истината.
Не мога да повярвам! Джак е Джак?