15

1K 72 6
                                    

Днес ще изляза на среща с Джак. Толкова се притеснявам. Ами ако се изложа и объркам нещо? Ако се откаже и не дойде? Ако просто се е шегувал като онзи Джак?

Все още не мога да го преодолея. Аз вярвах сляпо на този човек, а той ме изигра. Все още мисля за начина по който се почувствах. Защо? Защо се чувствах толкова предадена от един непознат? Защо не го чувствах като непознат.?

След като се прибрах от училище започнах да си приготвям, а времето се изниза през пръстите ми. Взех телефона си и излязох, а автомобила на Джак вече ме чакаше отпред.

-Здравей! - поздрави ме. - Изглеждаш  прекрасно. - нямаше как да не се изчервя затова измърморих едно благодаря и смених темата.

-Къде ще ходим? - погледа му бе забит в пътя, а това ми даде добра възможност за да го огледам. Беше с тениска и дънки. Макар да не звучи изискано на него му стоеше чудесно. С тези ежедневни дрехи изглеждаше не обикновен.... Преди да се усетя вече бяхме пристигнали, а той правеше опит да привлече вниманието ми.

Когато се съвзех слязох от колата и се огледах. Бяхме пред.... Денонощно кафене? Погледнах го объркано, но той не забеляза тъй като тръгна пред мен. Вътре беше много топло и приятно.

Веднага щом се настанихме една жена на средна възраст дойде да ни обслужи. Изглеждаше мила.

-Джак! Това ти ли си? - попита невярващо.

-Грета! Не сме се виждали от цяла вечност! - Джак стана и целуна ръката ѝ. Те се познават.?

-А кой е това? Приятелката ти ли? - отново се изчервих и подадох ръка на жената пред мен.

-Приятно ми е, аз съм Ана! - тя не хвана ръката ми, а направо ме прегърна. Беше много мило. Почувствах се толкова добре в прегръдката ѝ. Дори майка ми никога не е влагала толкова любов в прегръдките си.... към мен.

-Какво искате да ви донеса? - попита ни учтиво.

-Помниш ли все още какво винаги си поръчах, когато идвах тук? - попита я Джак.

-Как ще забравя? Имаше много странен вкус! - засмя се тя и отиде да ги донесе.

-Явно често си идвал тук? - реших да за вържа някакъв разговор и да науча нещо за него.

-Така е.... Преди години когато учех в университета намерих това кафене. Беше близо до квартирата ми. Живота със съквартиранти не беше един от най-добрия, но когато намериш усамотено и спокойно място като това, не е чак толкова лошо. - усмихна се, спомняйки си миналото.

-Ами приятелка? - преди да се усетя въпросът беше излязъл през устните ми. - Извинявай, не трябваше да...

-Всичко е наред! - засмя се той. - Имах около две - три приятелки, но само една от връзките ми беше сериозна.

-Какво стана с нея? Ако не е нещо лично....

-Всичко вървеше добре, но тя реши да учи в престижен университет и се разделихме. Искаше да отида с нея, но тук ми харесваше..

-Ами ти? - тъкмо след като зададе въпроса си, Грета ни донесе поръчката.

-Палачинка с  бананов шейк? - звучене откачено, но това беше любимата ми закуска.

-Знам, че странно....

-Шегуваш ли се! Обожавам ги!

-Сериозно? - кимнах и започнах да се храня.

-Прекарвах доста голяма част от времето си тук, учейки за важни изпити. Странното е, че ти си първият човек на когото показвам това място.

-Уау! Чувствам се специална! - казах с широка усмивка.

-Такава си! - отново усетих как лицето ми пламна. Защо всички ме карат да се изчервявам.?!

Останалата част от вечерта мина още по- прекрасно. Не спрахме да говорим и да се смеем. Той ми разказа доста за себе си. Докато накрая трябваше да се прибера.
Не усетих кога времето е минало, но ще запомня тази среща.

Когато ме докара до нас му благодарих и тъкмо да сляза когато ме спря.

-Надявам се, че ще го повторим!? - попита, обнадеждено.

-Аз също. - усмихна се слабо.

-До скоро, Ана!

-До скоро, Джак!

Мозъкът ми сигнализира, че правя грешка като излизам с учителя си, но сърцето е на друго мнение. Толкова бързо ли се привързва към него? И защо точно в учителя ми?  Все въпроси чиито отговори едва ли ще намеря скоро...

Texting with Mr. Avery Where stories live. Discover now