На сутринта се събудих от чувството, че някой се движи. Отворих очите си, предизвиквайки си главоболие. Огледах се и осъзнах, че не съм в къщи.
-Добро утро! - някой поздрави, обърнах се и срещнах погледа на Джак, държащ чаша с вода и някакво хапче.-Изпий го ще ти помогне за главоболието.
-Какво е станало снощи? - прошепнах. Тогава забелязах, че треперя. Когато погледнах надолу осъзнах, че съм по бельо. Какво по дяволите съм направила? Придърпах одеалото към себе си и погледнах Джак.
-Какво... Ние.. Нали не сме..? - Той поклати отрицателно глава,а аз възстанових дишането си. Момент тогава...
-Защо съм по бельо? - попитах изплашена от отговора.
-Какво помниш от вчера? - очевидно избегна въпроса ми.
-Ъм не много... Предполагам. Помня, че бях излязла със.. Лариса. След това ми стана лошо, а тя ме за влече на дансинга. Започнаха да ми подават чаши с алкохол, а аз да ги пия една след друга....
-След това? - подтикна ме да продължа.
-Аз... Помня, че бях в някаква кола, а после... - спалнята на Джак. Аз... какво направих? Повече не искам да виждам алкохол. Как ще го погледна в очите.?
-Ана..? Какво помниш след това?
-Н-нищо..... ще закъснея за училище! Мамка му! - изпсувах и станах за да намеря дрехите си.
-Ана, спри! -Джак хвана ръката ми. Искаше да го погледна в очите. Не мога, срам ме е.! - Какво помниш още?
Ретроспекция.
-Ана, спри! - каза Джак, но думите му останаха далечни. Продължих да го целувам, а той продължаваше да отвръща и едновременно с това да се дърпа. - Не го прави!
-Стига, Джак! Искам го! - помолих му се.
-Не, пияна си и определено не го искаш!
-Не съм......
-Да си! Не искам да съжаляваш за това Ана!-започна той.
-Не искаш да съжаляваш или просто не го искаш, Джак!? - извиках насреща му. Станах от леглото и излязох от стаята му. Свих се в ъгъла на дивана и заплаках. Знам, че нещо не ми е наред! Знам, че не ме харесва! Макар да съм пияна ме заболя! Той ме отхвърли!
Край на Ретроспекция.
-Стига, Джак ще закъснея!-опитах се да се измъкна, но той не ми позволи.
-Ще те закарам!
-Няма нужда! Не трябва да ни виждат заедно, а освен това трябва да отида до в къщи и да се преоблека.... - Джак ме прекъсна с целувка.
-Знам, че го помниш....Нека поговорим след училище, Анабел! - използва цялото ми име.!? Загазила съм!
YOU ARE READING
Texting with Mr. Avery
FanfictionСтоях и наблюдавах от прозерецът. Гледайки как птиците летят ниско се сетих за думите на баба. -Знаеш ли какво се случва когато птиците летят ниско?-след думите ми, усетих как се изправя бавно от стола си и тихомълком се доближи до мен. Усещах дъхът...