Texting with Mr. Avery

46

-Не искам да се прибирам, Джак.... - признах си.

-Вашите сигурно се притесняват.

-Едва ли. Нали Лариса е там. За какво съм им аз?! - беше така. Когато сестра ми е в къщи никой не обръща внимание на мен. Освен това дори да се прибера тя няма да ме остави на мира докато не се разделя с Джак.- Така и не успяхме да поговорим.

-Можем да говорим утре. В училище? - обикновено бих се съгласила, но последния път нищо хубаво не последва от това.

-Не можем.... Ако някой ни види вече... Както и да е, ще се срещнем утре, нали? Тогава ще говорим. - целунах го по бузата и слязох от колата. За жалост пристигнахме бързо.

Когато се прибрах успях да се вмъкна в стаята си незабелязано. Преоблякох се и слязох при мама и татко сякаш сега ставам. Оказа се, че Лариса е излязла рано по работа. Поне няма да я виждам.

Деня мина неусетно и вече се обувах, тръгвайки за училище. Джак не ми е писал, нито звънял....Дори не дойде в училището. Реших, че е станало нещо, но той ми писа.

Джак:Нека се срещнем на нашето място.

Ана:Добре ли си?

Ана:Защо не беше в училище днес?

Джак:Ще говорим когато дойдеш.

Имеше нещо странно, но реших че ми се струва. Нормално е да ми се струва така след всичко което се случи. Нали? След като и последният час свърши се отправих към нашето място с Джак. Когато стигнах там го видях да седи на пейката до дървото на което идълбахме инициалите си. Изглеждаше нервен.

-Хей, Джак! - поздравих го, но той не отвърна. - Всичко наред ли е?

-Трябва да говорим, Анабел.. - използва цялото ми име..

-Слушам те! - подканих го да продължи.

-.... Трябва да се разделим. - каза изведнъж.

-К-какво?

-Всичко приключи. - опитвах се да го разбера, но не успях. Той дори не ме погледна. Просто си тръгна....

-Джак... - извиках след него, но той не се обърна. Тръгна си. Остави ме....

Прибрах се в къщи и се заключих в стаята си. Не исках да виждам никого. Погледа ми попадна на огледалото. Гримът ми се бе размазал, очите ми бяха червени от всичкото това плакане. Изглеждах ужасно,но не ми пукаше. В главата ми все още се въртяха думите на Джак "Всичко свърши"...Не може да е свършило! Той не може да го направи! Взех телефона си и отворих чата ни, плъзгайки пръстите си по екрана на телефона ми.

Ана:Джак!

Ана:Моля те...

Ана:Отговори ми!

Джак:?

Ана:?

Ана:Какво значи това!?

Джак:Какво?

Ана:Защо?

Джак:Не те разбирам, Ана!

Ана:Нито аз теб!

Ана:Казваше ми, че никога няма да ме оставиш...

Ана:Казваше ми, че винаги ще бъдеш до мен.

Ана:Какво ти стана!?

Джак:....

Джак:Мисля, че бях пределно ясен, Ана.

Джак:Всичко свърши!

Ана: Не....

Ана:Нищо не е свършило!

Ана:Джак!

Ана:Моля те, недей!

Ана:Не можеш да ме зачеркнеш просто така!

Ана:Джак!

             Джак блокира Ана.