1

327 10 4
                                    

Студен въздух се разбиваше в лицето на Тияна. Бяха изминали часове от случката в планината, демон я бе ударил по главата с дръжката на меча си и тя бе изгубила съзнание. Тияна отвори очите си, намираше се във въздуха. Вериги се увиваха около тънките ѝ китки, а двата демона държаха двата края на веригите. Тияна разпери черните си криле и ги размаха, опитвайки да се отскубне от ръцете на нападателите си. Тя успя да изтръгне веригите от ръцете на демоните и полетя с бясна скорост към облаците, надявайки се те да прикрият образа ѝ. Сълзи потекоха по бузите на момичето, бе я страх, не знаеше какво да прави и къде да отиде. Чуваше пясъка на криле зад себе си, което я накара да се спусне към земята и да опита да се скрие в заснежената гора. Тияна усети как някой се опитва да хване крака ѝ и смени посоката рязко, тръгвайки нагоре. Дерек хвана една от веригите, с които китките ѝ бяха увързани и я дръпна силно към себе си, момичето бе повлечено към него. Тияна се блъсна в тъмноокия демон и гравитацията я повлече към заснежената гора намираща се под тях. Веригата се изплъзна от ръцете на Дерек и Тияна падна върху едно от тъмнозелените дръвчета, наподобяващи борчета и елхи. Клони се трошаха в тялото на крилатото момиче, карайки я да стиска очи от болка. Снегът, който бе покрил земята не успя да умекоти падането на момичето, а когато издраното ѝ от клоните тяло докосна снега, момичето стисна зъби, щипещата болка и студа я правеха слаба. Тияна накара крилете си да изчезнат и се изправи бавно, тя се скри зад най близкото дърво, което виждаше, облягайки гръб до студената му кора. Криле се чуваха зад гърба ѝ. Дерек бе близо.

- Няма къде да се скриеш принцесо- извика той, скривайки крилете ѝ рогата си- сега няма кой да те спаси- засмя се той- принцът ти го няма.

Самотна сълза се търкулна по червената от студа буза на Тияна, а очите и отново смениха вида си. Бялото се превърна в черно, а тъмните ѝ исриси избледняха. Тияна отстъпи крачка напред и сякаш имайки инстинкт тръгна в посоката, където бе Дерек.

- Аа, ето къде си била- каза той, виждайки приближаващото го момиче.

Черна светлина струеше от ръцете на Тияна. Момичето опъна едната си ръка напред и черен лък създаден от сенки и светлина се появи в ръцете ѝ. Почти невидимата връвчица бе опъната, а в другата ръка на тъмноокото момиче се появи тъмна, направена от светещите сенки с които бе създала лъка. Тияна спокойно изстреля стрелата към него без да му дава време да реагира на внезапната ѝ поява. Тъмната стрела се заби право в сърцето на злобния демон, карайки го да изкрещи от болка. Тялото му засмука тъмната енергия, от която бе направена стрелата и дерек падна в студения бял сняг. Лъкът отново изчезна и Тияна се приближи към жертвата си. Внезапно разяреният Дерек се изправи по-бесен от всякога и с огромна скорост стигна до Тияна и заби крехкото ѝ ранено телце в едно от дърветата, карайки част от снега да падне от него.

- Какво ми направи- попита той съсъкайки.

- Прокълнах те- каза момичето, гледайки го с променените си очи.

- Какво проклятие - попита той, блъскайки я още веднъж в кората на дървото.

- Ще умреш- каза момичето усмихвайки се- ще умреш, когато се влюбиш- Тияна се усмихваше, желаеше отмъщение, за дето любимият ѝ бе мъртъв.

Дерек се стресна от думите и усмивката на Тияна и рязко се от дръпна назад.

- Развали го- каза той, молейки се.

- Защо, да не би големият страшен демон да го е страх от смъртта- попита момичето с насмешка.

- Не ме е страх от нищо, още по-малко от жалкия ти опит да ме изплашиш- засмя се той, насреща ѝ.

- А може би трябва да те е страх от мен- отговори му момичето, отдалечавайки се от дървото.

- Защо ми е да се страхувам от някакво момиченце? - попита Дерек, смеейки се.

- Защото съм по-силна от теб- каза момичето спокойно и очите ѝ върнаха нормалният си вид.

- Кое те кара да мислиш, че си по-силна от мен- попита демонът, повдигайки вежди, очуден от отговора на момичето.

- Можех да те превърна в просто прах, но избрах да те прокълна- каза Тияна, усмихвайки се самодоволно.

Вериги се увиха около тялото на Тияна и тя се струполи на земята под тежестта им. Другият демон ги бе открил.

- Да тръгваме- пришпори го непознатата за Тияна демонка- той ни чака.

Дерек хвана веригите, нажежавайки двата им края, той ги свърза и накара крилете и рогата си да се появят. Злобният мъж се издигна в мрачното зимно небе и демон ката го последва, остаеяйки дистанция по между им.  Дерек размахваше прилеповите си криле, разцепвайки въздуха на две, сякаш бързайки да стигне до крайната си цел, той не поглеждаше оплетеното във веригите момиче, което държеше в ръцете си.

Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА} Where stories live. Discover now