You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡01♡

- Криси, моля те! Не ми се ходи!- настоявах аз, но НЕ. Криси беше твърдо решена, че ще ме вземе с нея на море. Спорехме цяла седмица, но тя продължава да настоява.

- Т/И, вече ти казах, че не приемам отказ!- каза тя, като ме погледна лошо.

- Добре!- казах аз след което въздъхнах.

Тя е добра приятелка! Ако беше някой друг, нямаше да ме търпи. Изобщо нямам настроение да ходя никъде, след всичко, което ми се случи, но ако питаме Криси, тя ще ме вземе с нея, дори и да не искам.

- Утре тръгваме!- каза тя въодушевено и аз кимнах.

- Аз ще тръгвам!- каза тя и аз кимнах. Криси си тръгна и аз започнах да си събирам нещата, вече беше 23:47. Как ще стана в 6, за да тръгнем? Събрах си нещата и си приготвих дрехи за утре, след което си легнах и съм заспала.

——————————————————

~На следващия ден~

——————————————————

Г.Т Т/И

Събудих се от досадната аларма. Станах и си взех бърз душ, след което се преоблякох.

Хапнах на бързо, след 10 минути чух клаксона на колата на Криси. Взех си нещата и слезнах долу, Криси ме гледаше усмихната до уши, взе единия куфар и го сложи в багажника, а аз се върнах за останалия багаж.

- Тогава ли си?- попита ме Криси.

- Да!- казах аз и се качихме в колата.

Криси запали колата и тръгнахме, през една част от пътя, гледах през прозореца и си мислех, за случилото се преди две седмици. Наистина бях тъжна и наранена.

- Кравичке~!- извика Криси, след което се засмяхме. Винаги ми казва така, а дори не знам защо.

- Кажи?!- казах аз.

- Поздрав за теб!- каза тя и пусна песента.

Започнахме да пеем с цяло гърло, виждах как хората ни гледат, но на нас не ни пукаше. Минаха няколко часа и с Криси не спирахме да пеем(викаме) и да си приказваме.

- Т/И, хайде да се разменим!- каза Криси, изглеждаше изморена, аз кимнах и тя спря колата. Разменихме се и Криси се облегна и заспа. Не оставаше много път, имаше около 1 час и нещо.

Карах и си мислех. Как може да съм толкова самонадеяна? Как може да съм толкова глупава? Защо се вързах на казаните думи?