You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡06♡

Г.Т Т/И

Събудих се, но не от алармата ми, а от тропането на клавиатурата.

Вдигнах си главата и останах в шок. Бях заспала на бюрото си, а г-н Юнги седеше на своето и вършеше нещо.

- Много съжалявам!- казах аз, като се изправих рязко и наведох глава.

- Вчера останах до късно и съм заспала тук!- продължих аз.

- Ще кажа само, че това не е легло, а работно място! Повече да не се повтаря!- каза той.

Той пък сякаш не е бил толкова изморен.

Седнах на стола и започнах да подреждам бюрото си, но видях една чаша с кафе. Дали той ми го е взел.

- Благодаря, за кафето!- казах аз, а той не отдели поглед от монитора.

- Не съм го вземал аз!- каза той и аз се учудих. Кой е бил тогава?

- Кой...

- Асистентката на Джънгкук, не й помня името! Приятелката ти!- каза той. Криси~ трябва да й благодаря.

- Казва се Кристина, но не обича да й викаме така, затова й казваме Криси!- обясних аз.

- Благодаря, за информацията, която не ми беше от полза!- каза той и аз се ядосах.

Как може да е такъв безчувствен идиот?

- Съжалявам, но тъй като тя ми е приятелка и колежка, мисля че ще е по-удачно, ако поне името й знаете, а не постоянно да казвате "асистентката на Джънгкук"!- казах аз ядосано, без да повиша тон.

Той повдигна главата си от монитора и погледна към мен.

- Знаеш ли, имам чувството, че няма да се разбираме много добре!- каза той, като повиши тон.

Как мразя да ми викат, а той прави точно това.

- Мисля, че мислите правилно, но ако сте сигурен, че не можете да ме изтърпите, с радост ще чуя...Как ме уволнявате!- казах аз, като присвих очи.

Той вдиша и издиша, след което лепна фалшива усмивка на лицето си.

- Приемам го, като предизвикателство!- каза той, след което си седна на мястото.

- Това е работата ти за днес! Трябва да я свършиш до 18:00, след което трябва да се оправиш, за вечерята.- нареди ми той.

- Защо трябва с Криси да идваме на вечерята? Ние какво общо имаме?- попитах аз ядосано.