You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡24♡

Г.Т Т/И

Не разбирах защо Юнги поиска да ми прави компания. Беше странно! Първо се държеше добре, после зле и сега пак добре! Не го разбирам! Обърква ме!

Вървяхме от фирмата до вкъщи и на моменти си казвахме по някоя дума, но не беше лошо просто да вървим. Това пак е достатъчно.

- Как върви живота?- попита ме той прекъсвайки тишината. Въпросът му ме накара да се замисля.

Вече се чувствах добре, бях забравила за случилото се с бившият ми. Наистина бях добре.

- Добре!- отвърнах аз.

- При теб?- попитах аз.

- И при мен! Имаш поздрави от майка ми...Тя наистина те харесва!- каза той.

- Благодаря! И ти й прати поздрави! Наистина беше мила с мен!- казах аз.

- Разбирам...Защо ви казват да си намерите приятелки и...че ако не го направите ще ви вземат акциите.- казах аз и той ме погледна объркано.

- Какво искаш да кажеш?- попита ме той, като повиши тон.

- Кои родители не искат да видят децата си щастливи, омъжени и да са радостни с половинката си?!- казах аз и той омекна.

Лицето му се отпусна и погледна към земята.

Знае, че съм права!

- Може би имаш право!- каза той, като ритна едно камъче с крака си. Продължихме да вървим напред и не след дълго бяхме пред вкъщи.

- Благодаря, че ми правеше компания!- казах аз и той се усмихна.

Дали да го поканя? Но какво да кажа? Не няма да го поканя!

- Искаш ли да влезнеш?- защо не си затварям устата. Казвам, че ще кажа нещо, а казвам обратното! Глупачка!

Юнги ме гледаше известно време без да казва нищо, но накрая си пое въздух.

- Да, ако не е проблем?!- каза той.

- Заповядай!- казах аз след като отворих вратата. Той влезна вътре и му направих жест да седне на дивана.

- Имаш хубав дом!- каза той, като се оглеждаше наоколо.

- Много е голяма!- казах аз. Скучно ми е сама в тази голяма къща.

Отидох в кухнята и сложих сок. Върнах се в хола и подадох едната чаша на Юнги.

- Искаш ли нещо?- попитах аз.