You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡27♡

——————————————————
~На следващия ден~
——————————————————

Г.Т Юнги

Събудих се, сънувах Т/И. Беше странно. Тя беше в опасност и аз трябваше да й помогна. Но не можах, защото си тръгнах. Какво трябва да значи това? Ще се случи ли?

Трябва да направя нещо!

Станах от леглото и бързо излезнах от стаята, започнах да влизам от стая в стая, за да намеря Т/И. След две стаи бях в нейната. Спеше и беше прегърнала една плюшена играчка. Косата й беше вързана на кокче и отстрани стърчаха кичури коса.

Беше красива. Седнах до нея на леглото и започнах да я галя по челото.

- Ще се случи ли това, което сънувах?- започнах да говоря тихо.

- Ще ти се случи ли нещо?

- Ще те нарани ли някой?

- Какво ме накара да се тревожа толкова за теб?

- Защо ме е грижа за теб?

Задавах тихи въпроси, докато галех челото на Т/И. Трябва да говоря с Джънгкук! Не знам какво се случва с мен!

Т/И се размърда и станах бързо от леглото, излезнах от стаята и тръгнах надолу.

Влезнах в кухнята и отворих хладилника, защото бях гладен. Извадих някои неща и започнах да правя сандвичи.

Точно когато бях готов чух стъпки зад себе си. Обърнах се и Т/И ме гледаше опулено, а дори не знаех защо?!

- Юнги, защо си гол?- попита тя и скри очите си.

Погледнах надолу и видях, че съм без тениска. Дори не съм осъзнал, че в бързината съм излезнал от стаята без да се облека.

Сложих ръце пред гърдите си и тръгнах към стълбите. Качих се набегом и си сложих тениската.

След малко слезнах долу и видях Т/И да седи на един от столовете в кухнята и да яде един сандвич.

- Съжалявам, не съм усетил, че съм забравил да си сложа тениската! Ти добре ли си?- извика се аз и после я попитах, защото...

Дори не знам защо?!

Тя ме погледна странно, след което преглътна.

- Няма нищо...за тениската и...добре съм, защо питаш?- попита тя объркано.

Какво да кажа сега?