My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

11.

┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Джимин
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Пак те бих! Пак те бих!

- Хах, наистина не е честно Техюни! Я да те видя! Да не би да мамиш! Я си дай да ти пребъркам джобовете за скрити карти!

Хванах го и започнах да го гъделичкам, а той да се киска.

- Явно мама те е научила да играеш твърде добре! Не виждам карти никъде...

- Хаха бих те!

- Да, ти определено ме би... 4 поредни пъти. Поздравления Техьон. Много си умен. Поздравления и на мен...оставих се на 5 годишно да ме бие 4 пъти.

- Хаха, но те бих!

- Хайде хайде! Да не се хвалим!...Знаеш ще ти се оставих за разгрявка нали?

- Чичо~ Къде е мама? Вече трябваше да е тук.

В този момент погледнах към часовникът на стената. Техьон имаше право...Магазинът се намира близо. Да иде и да се върне ще са ѝ нужни максимум 10 минути, но нея я няма вече от цели 35..
Чудя се дали е добре..дали нещо не се е случило с нея на път към вкъщи...

- Чичо~ моля те звънни на мама и я питай къде е~

Задърпа ме разтревожено мъничето.

- Да... секунда.

Извадих телефонът от джоба си и я набрах бързо с надежда в сърцето, че ще вдигне и всичко е наред.

┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Къде съм...всичко е черно...
Седях на един стол в някаква стая, в това съм убедена, но си нямах и на идея къде се намирам..
Внезапно чух вратата да се отваря и нечий стъпки да се приближават към мен.
Започнах да се плаша отново.

Изведнъж усетих как набутаха ръката ми през някакъв отвор на нещо като ръкавица. След което го затегнаха някъде нагоре преди мишницата ми като колан. Усещах някакви студени системи по себе си и чух някакъв уред да изписуква, че се включва. В този момент глезените и китките ми се затегнаха за стола с нещо като каишки. Обзе ме паника отново.

- Ким Т/И. Добре дошла.